Фаянсово въображение

          Сякаш не фаянс лепеше в банята този мъж, а облицоваше въображението ú.
Подхващаше плочката деликатно, опитно, прокарваше показалец по ръбчетата, сетне с цяла длан обираше въображаеми прашинки откъм гърба. Опознаваше всяка една поотделно, пренебрегвайки очевидността на серийното производство. Сякаш ги убеждаваше, че е необходимо да залепнат точно там, където той е отредил, да забравят кашоните, където, прилепнали една до друга, са споделяли моминските си тайни. Сега ги очаква нов живот. Тук ще се съблича тя, домакинята, ще флиртува с водата, ще плъзга доверчивия сапун по кожата си, ще се изтяга в розовата вана сред аромат на лавандула и ванилия. 

 

         Жената разтвори устни, втренчи влажен поглед в усърдния майстор. Усети как коленете и омекват. Опря се на рамката на вратата и се опита да стопи напрежението в безучастната праволинейност на дървото. Прилепна до касата и докато несъзнателно чертаеше диаграми с върховете на показалеца си, продължи сладкото изтезание: да му се любува. Гърбът му се очертаваше при всяко движение - спокоен, с широки и прави рамене, гъвкав. Мускулите му - задници на млади жребци, неоседлавани, непокорни...

     Тя захапа палец с надежда болката да я изтръгне от видението, в което промушва със свенлива страст ръцете си под карираната му риза, но вместо това изохка и в тишината този стон се залепи върху стената на желанието с неоткрита още марка теракол и накара мъжа да се обърне с любопитство. Тя се усмихна невинно:


- Работете си, аз... само така, да погледам. - Докато демонстрираше образцова и добре поддържана скромност, дланите ú оставяха нежните следи на копнежа в широките сатенени джобове на халата.

- Да не ми вземете занаята - широко се усмихна мъжът и стана, за да пренесе следващата партида плочки.

        Тя си отдъхна, убедила се, че той няма очи за хастара на ситуацията.  Отново го сграбчи в обектива на желанието си. Видя как ръцете му се плъзнаха свойски по кутията, разсъблякоха я от лепенките, после той разтвори внимателно капака, махна няколко бели шумолящи хартии и подхвана най-горната плочка. Беше сигурна, че ú прошепна нещо, докато я галеше. Тя притвори очи и си пожела да е кутия, фаянс, шпакла... ризата на гърба му, петното с неизвестен произход на ръкава му, но да я докосват тези ръце. Беше целунала мислено всяко кокалче по тях, всяка извивка и дори трапчинката в основата на дланта, оставена там сякаш от женски устни.

       Майсторът свойски приклекна в ъгъла. Зае се да изпипва някаква дреболия. Цъкаше и се тюхкаше.
- С нещо да помогна? - беше сигурна, че гласът ú не пълзи така явно по бедрата му, както мислите, но все пак се постара да говори отсечено, дори вложи отрепетирана строгост.

- Ще ида за още гипс и после ще видя какво... - той се изправи пъргаво.
Жената се отдръпна, за да му направи път да мине, вдиша топлината му и се унесе от аромата на тази кражба, за която той дори не се досети.

    Когато майсторът се върна, я завари да стои под душа, да гали плочките и дори да ги целува. Понеже беше влязъл тихо, тя не го видя и той остана смаян, мълчалив и горд, убеден, че все са харесвали работата му, но чак толкова... Разкърши рамене, погледна часовника си, прецени, че до баскетболния мач остават само час и половина, подръпна ръкавите си нагоре и подканящо се изкашля.