ФЕЙЛЕТОНИ В АЗ-ФОРМАТ
Фейлетонистът

Като за начало не смятам да ви се представям със строги биографични данни, поне не рождено място; ръст сутрин и вечер; кила в наядено, ненаядено и преяло състояние; брой лимби отзад (отпред не питайте); номер на обувките с изрязани нокти и неизрязани; поне не повече, отколкото ви е необходимо. Ще ви надуя главата с други глупости.(че то глупостта човешка няма граници!) Всъщност без конкретизация колко точно: не съм висок човек; ниските, казват, са или комплексирани, или с наполеонски способности, или със самомнението за такива, или пък им идват други дарби. На мен ми дойде една по-специална–хамелионщинство. Не се пулете така, че то в тия времена сички били хамелеони, съвсем вярно! Ама моята е по-така: в такава степен хамелеонствам, че приемам мислите на другите чиляци. И туй, ще речете, под път и над магистрала, ама не! Чакайте да разберете съвсем до края – приемам мислите на другите тъй щото сякаш ги чета. Олеле! Само се пазете! Затуй си нямам приятели. Станах саможивняк и намразих светЪт, та затуй и го ям с парцалите! И най-вече чиляците по него, че той иначе си е прекрасен. Как, да не би да не е заслуга на чилячизацията, че единственото природно присъствие в моя град смАрди на...ще ви го спестя на какво! Обаче нали знаете, всяка дарба ти взема по нещо. Какво да се прави – рисковете на професията! Ама професията си може да оставиш, ала дарбата не те оставя. Рисковете при мен са такива, че от всички прочетени мисли по мен полепват като кукитата в пецетата някакви остатъчни, но трайни трансформислации. Та затуй, не ми обръщайте внимание, ако ви се стори, че нещо не съм наред, аз иначе бях свестен човек, скромен и мълчалив, не завирах нос къде ли не и... Да
си знаете, всичко, що не ви се харесва, съм го прихванал от хамелионщинството!
Та така, по същество: да си дойда на думата. С две думи рекох да река, че всичко
написано в аз-форма оттука нататъка не ми се е случило на мен, нито пък са го
написали хората, на които се е случило. Поради отдалечен достъп до красотите на
природата ми се налага да убивам времето пред компютъра и тъй като от угризение
по повод на всички мозъци, в които съм надникнал, не мога да спя, реших да
разтоваря напрежението като пописателствам малко. И защо точно съм се спрял на
фейлетонарстовото? Ами много е просто: този жанр е благодатен за такива
новизлюпени писатели като мене – и да допусна грешка, все ще мине за стилистичен
ефект; от друга страна в един фейлетон можеш да си кажеш сичкото направо в очите
на хората и да го оставиш на тяхното подсъзнание – няма да ти се разсърдят, ще
помислят, че става дума за комшията. И ще се хилят от душа, забравяйки ефекта на
огледалото. Та ето що се получава: /СЛЕДВА/

ПОДПИС: Хапливецът