Фейсбук (1-ва част)

                              фантастика, фентъзи


 
                                               ***
   Навярно няма по-лошо от това, смъртта да отнеме любимия човек, най-вече в разгара на любовта. Всички планове за съвместен живот, цялата топлина на това неземно чувство, съзнанието за близост, за допир, за сигурност, изчезват за кратък миг, безвъзвратно погълнати в черната паст на изгубеното. За да остане дълбокото разочарование - от света, от грубото обкръжение, от съчувствените и някак изкуствено натъжени погледи на околните.
   Точно така се чувстваше Майла, след като гибелта отне любимия й Роджър Хайрис - сякаш целият й прекрасен свят изчезна, за да бъде заменен със сивото тежко бреме на безцелно отминаващите дни. Ходеше в офиса без желание, рядко общуваше с колегите и то само по делови теми, понякога закъсняваше и не работеше пълноценно.
   Преди пет дена майката на Роджър, Джулия, й се обади, за да й съобщи, че е открила сина си мъртъв. Намерила го седнал пред компютъра, с "маската" на лицето. Извикала доктор Рита Менделс, която само констатирала смъртта на четиридесетгодишния мъж. Като причина докторката предположила масивен инфаркт.
   И въпреки внезапната и шокираща вест, Майла донякъде бе подготвена за нея - няколко дена преди да умре, Роджър бе споделил с нея нещо много странно.

                                                   ***
   Роджър беше програмист и работеше в силна софтуерна фирма, а Майла ходеше на работа в един от клоновете на Американска банка. Бяха се запознали преди четири години, а от три месеца плануваха да живеят заедно. Роджър искаше само да завърши до един собствен проект, който според него бе "проекта на живота му". След това щяха да си наемат къща, да се оженят и да създадат семейство.
   Пет дена преди смъртта си, на дванадесети юли, две хиляди и двадесета година, Роджър я покани в къщата, където живееше с майка си, и настоя да й покаже проекта, върху който действаше.
   - Бебчо, чула ли си за най-новата технология "Виртуален свят", която нашата фирма разработи заедно с други две фирми? - попита Роджър.
   - Ами четох за него, но не знам как точно действа.
   - Виж сега - Роджър бръкна в шкафа пот бюрото на компютъра си и извади черен предмет, приличащ на шапка.
   - Това се нарича "маска". Свързва се чрез ето този кабел към компютъра, след това се слага на лицето. Ако искаш, мило, седни на стола и ще ти покажа как се работи с нея.
   С усмивка на уста, Майла седна на стола и каза шеговито:
   - Чакам те, господин гений.
   Роджър постави "маската" на главата й, след това й нахлузи някакви ръкавици.
   - Ох, нищо не се вижда, скъпи! Да не си решил да ме убиеш? - измънка тя.
   - Сега ще пусна ток и главата ти ще се разтресе - весело отвърна Роджър.
   - Шегуваш се, нали?
   - Естествено, бебчо. Само ще пусна лаптопа.
   Изведнъж плътната чернота се смени със синя картина, а някъде пред нея е появи думата "Windows", заедно с лентата за зареждане.
   - Ухааа! - удиви се жената и довърши - 3D образ! Невероятно!
   След малко, на фона на изящна триизмерна картина на зелени полета и далечни планини, във въздуха се появиха иконките на файловете.
   - Уникално! Просто нямам думи! А как да вляза в Интернет?
   - Вдигни ръка и докосни два пъти иконката на браузъра. Нали затова ти сложих ръкавици.
   Майла вдигна дясната и ръка и... я видя в картината! Не беше нейната, но определено можеше да я управлява. С показалеца докосна два пъти иконката на експлоръра и усети лека вибрация. Миг по-късно картината се смени - появи се сайтът на Гугъл.
   - А как да напиша това, което търся?
   - Няма нужда да го пишеш, просто свий едната си ръка в юмрук и кажи бавно думите, които искаш да намериш. Ако присвиеш и двете ръце, пред теб ще се появи клавиатура, но мисля, че с думи ще е по-лесно.
   Майла присви дясната си ръка и изрече бавно:
   - П а р и ж. - и думата се изписа върху търсачката
   Пред очите й се показаха различни сайтове, но Майла отиде на "изображения" и кликна върху снимка на Айфеловата кула. Изведнъж се озова в Париж, гледайки в далечината пред себе си гигантската постройка, а безброй туристи с усмихнати лица бяха "застинали" в различни пози.
   - Фантастично! Невероятно! Великолепно! Много по-яко от 3D образ с очила! - редеше думите тя.
   Върху този проект ли работиш? - попита Майла, след като свали "маската".
   - О, съвсем не. Проектът, както виждаш, е разработен. Аз правя нещо съвсем друго, на основата на "Виртуалния свят".
   - Ще ми кажеш ли какво е?
   - Нека първо си направим кафе, след това ще ти обясня всичко.
   - Моят проект е свързан най-вече със социалната мрежа Фейсбук. Знаеш какво се случва. Целият свят е завладян от нея, хората прекарват много време там. Пишат, разглеждат профили, публикуват, играят на игри.
   Съвсем незабелязано, Фейсбук-модата се превръща в масова "психоза".
   - Психоза ли?
   - Абсолютно, моето момиче. Психоза е точната дума. Когато човек действа в тази социална мрежа, той частично се откъсва от реалния свят.
   - А понякога напълно - добави Майла.
   - Да - Роджър се усмихна и продължи. - Най-вече когато имаш в дома си технологията "Виртуален свят".
   Майла го изгледа намръщено. Мъжът се направи, че не забелязва този поглед и продължи:
   - Ти видя, че когато ти поставих "маската", ти изцяло се пренесе във виртуалното пространство. Нали?
   - Ами, може да се каже.
   - Именно тази е идеята на моя проект - да пренесе съзнанието на човека в другия свят. Тоест, човекът да управлява всичко, посредством мисълта си.
   - Това ми звучи като научна фантастика.
   - Вече не е научна фантастика, защото аз постигнах целта си.
Майла вече гледаше втренчено приятеля си.
   - Не, скъпа, не съм луд. Това звучи фантастично, тъй като все още малко хора вярват, че човешкият организъм се състои от два основни компонента - душа и тяло.
   - Душа и тяло?
   - Точно така, скъпа моя. Когато човек се слее напълно с виртуалното пространство, душата може да се отдели от тялото. Все едно сънуваш - душата ти се рее в сънищата, а тялото ти работи на "автопилот". Аз разработвам и проектирам този свят, вкарвам изкуствени тела, които душата да управлява, вкарвам приказни герои, фантастични градове и т.н. Общо взето, правя виртуални игри и симулации с тази разлика, че тук човекът играе чрез себе си.
   - Това наистина ме разби! - възхити се Майла и отпи глътка от черната кофеинова течност. - А защо точно във Фейсбук?
   - Фейсбук, моето момиче, е най-голямото виртуално пространство. Във всеки един момент в мрежата се пренасят милиони хора. Посредством моя проект много души биха се срещнали на живо тук. Няма да има нужда да прелиташ хиляди километри, за да видиш приятелите ти в Европа. Дори да не сме един до друг, бихме могли да се целуваме на незнаен остров, да правим любов във въздуха, или пък да прелитаме през галактиките и да се наслаждаваме на безкрайността на космоса. Можем да се съберем с непознати хора и да преплаваме Тихи океан. Разбираш ли, че моят проект може да промени света?
   - Определено - отговори Майла. - Само трябва да се реализира успешно.
   - Той вече се реализира успешно, скъпа моя. Малко по малко моите колеги пускат във Фейсбук-пространството "парченца" от този нов свят.     Съвсем, съвсем скоро ще бъде сглобен целия пъзел.

                                                  ***
   В следващите три дена Роджър не вдигаше телефона си. Притеснена,   Майла на два пъти ходи до дома му, след това до офиса, но все го нямаше.  На шестнадесети юли, вечерта преди смъртта си, той най сетне й се обади:
   - Аз съм, мила.
   - Къде си бе, човек? Знаеш ли колко се притесних? - развика му се тя.
   - Любов моя, слушай какво ще ти кажа. Много е важно! - гласът му звучеше напрегнато.
   - Какво имаш да ми казваш?
   - Става дума за проекта ми, за виртуалния свят.
   - Проклетият проект...
   - Слушай и не ме прекъсвай! Моята душа е заклещена! Някои лоши хора се добраха до проекта. Ако с мен се случи нещо...
   - Какви лоши хора, скъпи?
   - Не ме прекъсвай, че нямам много време! Просто знай, че каквото и да се случи с мен, винаги ще те обичам!
   - Не те разбирам.
   - Аз съм в опасност, скъпа моя! Ще опитам да спра проекта, но мисля, че вече е късно! Ако не успея, ще опитам да се свържа с теб! Обичам те!
   В този момент връзката прекъсна. Майла опита отново да го набере, то телефонът на Роджър беше изключен.
   Може би още тогава трябваше да го посети, но тя предпочете да не го прави. Все още му бе сърдита заради неговото изчезване, заради бързия разговор и заради нелепите недомлъвки, които й изговори и които тя не разбра съвсем.
   Утре след работа ще го потърся, помисли си тя, след туй се приготви за лягане.
   А на другия ден, на седемнадесети юли, малко след края на работния ден, Джулия Хайрис (майката на Роджър) й се обади, за да й съобщи скръбната вест за смъртта на сина й. Още сутринта откъм заключената му стая се чували странни и страховити звуци, а към обяд престанали. Тя го викнала по име, но той не се обадил. Извикала съседа им Карол, който разбил ключалката и отворил вратата. Роджър седял бездиханен на стола с "маската" върху главата, а на екрана на лаптопа пред него стоял Фейсбук-профила му.

                                                   ***
   Погребението мина като всяко едно - мрачно, печално. Майла през цялото време подкрепяше възрастната Джулия, стараеше се да се държи на положение, въпреки покрусата от загубата. Стотици приятели и колеги изпратиха тялото на Роджър в последния му земен път.
   След събитието гостите се разотидоха, Майла също се прибра - опечалена, покрусена. А истинската болка по загубата дойде в следващите дни, когато осъзна, че вече е сама. Никога повече няма да почувства страстните мъжки прегръдки на Роджър, да усеща неговото дихания, да осезава топлия му поглед. Той бе "затворен" в земята, мъртъв, бездиханен. Единствено снимките му - щастливи, пълни с живот - я връщаха в прекрасните мигове на тяхната връзка.
   Едва дочакваше края на работния ден, за да се прибере. Тогава отваряше компютъра, влизаше във Фейсбук и дълго гледаше неговия профил. Точно така тя трябваше да запомни Роджър - слънчев, усмихнат, красив. Осъзнаваше още, че навярно този сайт бе причината за смъртта му - точно върху него той правеше своя проект, който взе живота му.
   Помнеше последния техен разговор. Думите пронизваха мислите й с отровни, парещи върхове - сякаш самият Роджър се мъчеше да й шепти от оня свят, да й напомни за последния контакт помежду им. Тя бе сигурна, че проектът бе завзел разсъдъка му до такава степен, че той се бе слял изцяло с него.
   "Моята душа е заклещена. Някои лоши хора се добраха до проекта!"
   Това бяха думи бяха на умопобъркан човек. Това не беше оня Роджър, който тя познаваше и искаше. И все пак, някаква част от съзнанието й смяташе, че той я помоли за помощ. Може би наистина бе в опасност.   Може би наистина проектът му бе попаднал в ръцете на лоши хора. И точно те са го убили.
   Но как? В заключената му стая през затворените прозорци? Пред компютъра? Без белези от насилие, без изстрели. Или пък са се промъкнали в заключената стая и са му сипали отрова в храната.   Възможно е и клетата му майка да има пръст в това.
   Не, абсурд! Роджър просто е умрял от инфаркт, седейки пред компютъра. Така оповести доктор Рита Менделс. Няма друга истина -последните му думи са плод на изтормозеното му съзнание, което навярно е предусещало края.
   Такива мисли блуждаеха около Майла, развихряха се като виелици, издигаха се над нея, сякаш бяха неземни чудовища, и безкомпромисно се забиваха в наранената й душа. Нощите бяха дълги - във всеки момент чувстваше близостта на любимия си и топлите вълни на тяхната любов, сякаш той е до нея и ще я гушне, а тя ще се отпусне блажено върху раменете му. Но леглото от другата страна продължаваше да бъде пусто.
   Сутринта Майла ставаше с мъка, за да започне поредния й сив ден.

                                                   ***
   Денят беше двадесет и трети юли. Майла се прибра унила от поредния работен ден. Хапна набързо консерва с боб, включи компютъра и влезе във Фейсбук. Имаше седем събития и едно съобщение. Кликна върху съобщенията и... едва не изкрещя!
   Съобщението беше от Роджър Хайрис!
   След няколкосекундно колебание, тя кликна върху него.
   "Бебче, помогни ми! Аз съм заклещен във виртуалния свят. Ти си единствената, която може да помогне да спася света от злите и властни хора. Помниш ли поляната над Каом Ривър, където се целунахме за пръв път? Аз изгорих проектите, но в една от дупките на самотното дърво, под голям червен камък, поставих упътване какво да направиш и къде да ме намериш. Моля те, вземи го, разучи го и влез във "Виртуалния свят"! Хората на земята са в опасност! Ще опитам да ти пиша пак. Обичам те."

    ... следва продължение...