Фетиш
Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в търсене на онзи чифт, който ще ти пасне, като втора кожа, и ще остане любим до края на живота ти.
Тесногръди ли сме, като казваме, че прекаленото материално задоволяване е проява на лош вкус или сме просто ограничени? Или определено изпитваме животински страх да разкрием желанията си пред света и да му изкрещим в очите: „Това съм аз! Не ме интересува твоето мнение!”
Посочете ми една жена, която не би изпитала най-висше удоволствие, хиляди пъти по-силно и от най-красивия оргазъм, да разходи чифт съвършен Ферагамо по Promenade des Anglaises? А ако ръката ù държи оригинален мъж, стилен като Ферагамо? Не се ли задоволяваме с ментета цял живот? Живеем с тях, женим се за тях, грижим се за тях, раждаме деца от тях? А в замяна обуваме един чифт за сезона, нискокачествена кожа от гръмката Сара Ботичели. За тридесет лева...
Не ви ли е срам, мъже? Жените са склонни към бляскави ментета. Не биха различили съвършенството на истинския Маноло Бланик, мириса на висококачествената кожа и истинските Сваровски, посипани като звезди по каишките... Както не биха различили истинско-качествения мъж, от онзи, който е взел сто лева назаем, за да я заведе на вечеря и бързо чукане след това.
Не е ли жалко? Живеем в свят на готова храна, бързооборотна стока, интернет срещи и Прада, произведена в Китай...
Ще ви кажа нещо... Аз сравнявам всеки мъж с типа обувки, които бих обула, ако изляза на среща с него. Прекалено спортните типове, които обикновено миришат на Selsiuss, изискват ниски, удобни обувки, с не повече от една закачка по тях. Те трудно биха преглътнали джапанки Angelo, за крупна сума, с камъни Сваровски и подметка от естествен каучук. А и вие не бихте излезли с това бижу втори път на среща със същия човек. Защото ще трябва да ги отведете в ресторант за бързо хранене, на плажа или още по-лошо в горичка след дъжд. Ще предпочетете да ги събуете, отколкото да ги нараните. И не е изключено да завършите в спешния център, защото ще сте причинили вреди на ходилата си.
Обичам да излизам на срещи със спокойни типове. Те са толкова спокойни, защото работата им е спокойна... Обикновено задължението им е да се появят в понеделник и да дадат задачи на персонала си... След това хващат самолета, за някъде... Тези мъже вдъхват респект, сигурност, уважение и са добре възпитани... Също като онези много високи, класически модели, толкова съвършено изчистени от глезотии по тях, просто проява на хладен и изискан вкус. И мъжът е такъв. Сакото му е съобразено със сезона, ризата е без гънка, ухае на... Е, винаги е нещо, което замайва. Този мъж ще оцени малката черна рокля, класическите високи, тънки токове и острите муцунки на обувките ви. Най-вероятно ще ви заведе в ресторант, където спортният тип би се притеснил, ако поръчате храна. След това ще танцувате, вероятно блус, ако имате късмет, ще е Синатра, а накрая ще ви отведе като джентълмен вкъщи и ще ви запита дали бихте приели да излезете отново...
Лошите момчета, да, знам, привличат като магнит емоционалните момичета. Вдигат шум около себе си, центрират вниманието върху вас, вземат ви с последен модел коли и ви правят принцеси за една вечер... Също като онези ментета на Вюитон, които едва различаваме на улицата. После боли. Когато осъзнаете колко сте вложили и колко сте излъгани. Но когато влезете отново в онзи скрит магазин и на показ излязат всички онези цветни копия, искрящи в очарователния си фалшив блясък, пак ще посегнете към портфейла си, ще платите и няма да вземете гаранцията... просто защото знаете, че няма смисъл.
Та, момичета мили, мъжете все пак са като обувките и това не е фетиш. Всяка една от нас държи на перфектния си педикюр в очакване на онзи чифт съвършени обувки, които цял живот няма да иска да събуе.
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
Пояснявам за пореден път, за събирателните образи в моите героини... Да, има шастици от мен, има частици от приятелките ми, познатите ми, хора които просто наблюдавам докато си пия кафето на улицата.
