Фетиш
Страшно ли е да сравняваш мъжете с обувки? Това означава ли, че имаш скрит фетиш? Извратено чувство за стил? Или просто си пристрастен към хубавите аксесоари и мъжете...
За мен мъжете са като обувките. Дори когато в гардероба ти няма повече място, продължаваш да се оглеждаш жадно по витрините, в търсене на онзи чифт, който ще ти пасне, като втора кожа, и ще остане любим до края на живота ти.
Тесногръди ли сме, като казваме, че прекаленото материално задоволяване е проява на лош вкус или сме просто ограничени? Или определено изпитваме животински страх да разкрием желанията си пред света и да му изкрещим в очите: „Това съм аз! Не ме интересува твоето мнение!”
Посочете ми една жена, която не би изпитала най-висше удоволствие, хиляди пъти по-силно и от най-красивия оргазъм, да разходи чифт съвършен Ферагамо по Promenade des Anglaises? А ако ръката ù държи оригинален мъж, стилен като Ферагамо? Не се ли задоволяваме с ментета цял живот? Живеем с тях, женим се за тях, грижим се за тях, раждаме деца от тях? А в замяна обуваме един чифт за сезона, нискокачествена кожа от гръмката Сара Ботичели. За тридесет лева...
Не ви ли е срам, мъже? Жените са склонни към бляскави ментета. Не биха различили съвършенството на истинския Маноло Бланик, мириса на висококачествената кожа и истинските Сваровски, посипани като звезди по каишките... Както не биха различили истинско-качествения мъж, от онзи, който е взел сто лева назаем, за да я заведе на вечеря и бързо чукане след това.
Не е ли жалко? Живеем в свят на готова храна, бързооборотна стока, интернет срещи и Прада, произведена в Китай...
Ще ви кажа нещо... Аз сравнявам всеки мъж с типа обувки, които бих обула, ако изляза на среща с него. Прекалено спортните типове, които обикновено миришат на Selsiuss, изискват ниски, удобни обувки, с не повече от една закачка по тях. Те трудно биха преглътнали джапанки Angelo, за крупна сума, с камъни Сваровски и подметка от естествен каучук. А и вие не бихте излезли с това бижу втори път на среща със същия човек. Защото ще трябва да ги отведете в ресторант за бързо хранене, на плажа или още по-лошо в горичка след дъжд. Ще предпочетете да ги събуете, отколкото да ги нараните. И не е изключено да завършите в спешния център, защото ще сте причинили вреди на ходилата си.
Обичам да излизам на срещи със спокойни типове. Те са толкова спокойни, защото работата им е спокойна... Обикновено задължението им е да се появят в понеделник и да дадат задачи на персонала си... След това хващат самолета, за някъде... Тези мъже вдъхват респект, сигурност, уважение и са добре възпитани... Също като онези много високи, класически модели, толкова съвършено изчистени от глезотии по тях, просто проява на хладен и изискан вкус. И мъжът е такъв. Сакото му е съобразено със сезона, ризата е без гънка, ухае на... Е, винаги е нещо, което замайва. Този мъж ще оцени малката черна рокля, класическите високи, тънки токове и острите муцунки на обувките ви. Най-вероятно ще ви заведе в ресторант, където спортният тип би се притеснил, ако поръчате храна. След това ще танцувате, вероятно блус, ако имате късмет, ще е Синатра, а накрая ще ви отведе като джентълмен вкъщи и ще ви запита дали бихте приели да излезете отново...
Лошите момчета, да, знам, привличат като магнит емоционалните момичета. Вдигат шум около себе си, центрират вниманието върху вас, вземат ви с последен модел коли и ви правят принцеси за една вечер... Също като онези ментета на Вюитон, които едва различаваме на улицата. После боли. Когато осъзнаете колко сте вложили и колко сте излъгани. Но когато влезете отново в онзи скрит магазин и на показ излязат всички онези цветни копия, искрящи в очарователния си фалшив блясък, пак ще посегнете към портфейла си, ще платите и няма да вземете гаранцията... просто защото знаете, че няма смисъл.
Та, момичета мили, мъжете все пак са като обувките и това не е фетиш. Всяка една от нас държи на перфектния си педикюр в очакване на онзи чифт съвършени обувки, които цял живот няма да иска да събуе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
Пояснявам за пореден път, за събирателните образи в моите героини... Да, има шастици от мен, има частици от приятелките ми, познатите ми, хора които просто наблюдавам докато си пия кафето на улицата.
