Благородният Спартакус, трето поколение нотабил в древния Филипопол, се събуди с натежала глава и едно пулсиращо безпокойство с неясен характер.
Опита се да отвори очи, и да се ориентира по пясъчния часовник, кое време е. Обаче ярката слънчева светлина блесна насреща му и направо го ослепи. Онова говедо, персийския роб Мардук, беше дръпнал завесите и сега слънцето се подиграваше на махмурлука на благородния Спартакус.
- Дионисий, Зевсе и ти....- тук нотабила се обърка, защото си спомни, че вече не е езичник, а истински християнин, и някак не е политкоректно да се обръща към старите богове.
- Исусе Христе, прости ми...всемилостиви! Аз от глупост, а и това Родоско вино...ох!- изръмжа Спартакус и стисна с две ръце главата си.
Тук е време да споменем, че по произход благородния Спартакус беше от едно тракийско племе. По баща и дядо от одрисите, а майка му, Евридика си беше родопчанка, от бесите. Голяма проклетия се оказа. Не можа да понесе факта, че мъжа й прие Христовата вяра и почна да с ...