Филм
Тъмнината бе толкова наситена и завладяваща, толкова мека и уютна, толкова скъпа..., Тя бе пуснала поредния романтичен филм и потопила се в мечтите на другите, за сетен път не се интересуваше от нищо, за пореден път бе избягала от всичко и всички и се чувстваше щастлива. И както всяка „дрога” в живота, филмът свърши и я завладя Самота. Връщаше кадри толкова пъти, че сякаш го изгледа отново, но това не потуши усещането за празнота, което с всяка минута се разрастваше. Тя живееше чрез тези герои, чрез техните емоции и жестове, чрез тяхната любов. Колко фалшиво беше всичко, но това не я интересуваше. Искаше просто да бъде там.
Изслуша и последната хубава песен на филма и го изгаси. Отново усети тъмнината, но този път не бе приятел. Седеше на твърдия стол в Общежитието си и съпреживяваше отново всичко, но... реалността се завръщаше по-бързо отколкото и се искаше. Светна лампата! Голите и изподрани стени озъбиха истината в очите и. Само хлебарките, които извикваха някакъв живот в стаят ...