Франклин Томас и тайната на  щастието

                                 мелодрама

  Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така ще усетите истинската същност на това, което искам да кажа! Приятно четене!         

                                       ..............

   - Моля за внимание, моля да ме изслушате!! - Сюзън се опитваше да надвика всички. - Искам да ви кажа нещо! - шумовете постепенно затихнаха и всички се вторачиха в красавицата.
   - Искам да ви призная нещо! Не искам да ви стряскам с това признание, искам отново всички да се уверят в силата на щастието и добрата хармония!
   - Слушаме те, Сю! - обади се Питър, който щастливо бе прегърнал Кони и двамата с нея гледаха напред.
   - Франклин претърпя операция!
  Тя направи кратка пауза, колкото да се убеди, че всички са разбрали.
   - Операция ли? - извикаха няколко души едновременно.
   - Вчера извадиха тумор от стомаха му. Точно затова отсъствахме от вчерашните сбирки.
  В този миг залата настъпи оживление. Всички се споглеждаха и говореха едновременно, сякаш не вярваха на това, което са чули.
   - Но Франклин ще живее! Операцията мина успешно! Франклин пребори болестта и утре отново ще бъде с нас!
  В този миг излезе Грегъри - чернокожият младеж от "The Happy Band", който застана до Сюзън и поиска да му обърнат внимание.
   - Искам да кажа, че в последните два дена бях разтревожен, защото и Сюзън, и Франклин се държаха странно. Мислех за много неща, за много причини, които могат да доведат до това поведение, но не знаех, че положението е толкова сериозно. Но по-важното е, че Франклин е добре и че отново доказваме, че ние, щастливците, можем да преборим всичко лошо на този свят! И все пак бих искал да ги упрекна, защото ние сме една голяма сплотена група и през каквито и препятствия да се наложи да минаваме, по-добре е да го правим заедно. Разбирам, че една такава тема не се споделя толкова лесно, но най-гадното е в такива лоши периоди да си сам. Предлагам тази вечер да посетим Франклин и да му докажем, че можем да бъдем с него дори и в най-тежките моменти.
  Бурни ръкопляскания последваха тази реч, произнесена от чернокожото момче. Всички се съгласиха да отидат в болницата! 

  Окръжната болница "Джордж Вашингтон" се напълни с хора, облечени с оранжево-жълти елечета. Някои доктори, без да ги питат, направо им посочиха къде се намира стаята на Франклин. Но тази стая се оказа доста тясна и не можеше да побере голямата тълпа от приятели и поддръжници на оперирания и затова се наложи те да бъдат пропускани на групи!
  Франклин бе отслабнал, но не бе изгубил чаровното си изражение и усмивка, която успокояваше и разведряваше всички около него.
   - Как си, приятелю? - попита Питър Дилън. Питър вече имаше Франклин за свой кумир, за спасител. Той вече уважаваше този човек повече от всичко на тази земя.
   - В страхотно настроение, Пит! Много се радвам, че дойдохте! Затова, по случай оздравяването ми, утре ще направя страхотно парти в залата. Аз, Сюзън и майка ми го организираме и всички сте поканени. Имам огромна изненада за всички и искам да ви я споделя!
   - Ще бъдеш ли в състояние да го направиш?
   - Спокойно, възстановявам се бързо!
   - В колко часа, Франк?
   - В седемнадесет. Разбрах от Сюзан, че утре и ти и Кони сте свободни!
   - Точно така - обади се Кони - утре ще дойдем!
  Франклин покани всички на утрешното събитие, което щеше да се състои няколко часа след изписването му.

  Питър, Кони и още двадесетина души се бяха разбрали да се чакат в четиринадесет часа пред входа на Бриевата кула - един от забележителните небостъргачи в Нюпорт. Те скандираха по улиците да се спре войната и насилието по улиците, а накрая се запътиха към болницата "Rescuing", където лежеше Филип, момчето, пострадало от бомбите. Тази инициатива бе поета от Кони, но само двадесет човека успяха да я подкрепят. Около шестнадесет и двадесет, петнадесетина минути след излизането от болницата, те бяха нападнати от група активисти, но наблизо имаше минувачи и полиция, които осуетиха сблъсъка!

  В седемнадесет часа в огромната изоставена зала имаше над сто и тридесет души, сред които Грегъри, Моника, Питър, Кони, другата Кони (Кони Мелър, приятелката на Филип), която преди няколко часа се бе завърнала от едномесечно обучение в Европа, Албърт и много други. Сюзън и Франклин явно добре се бяха постарали, като бяха докарали храна, алкохол и много други неща, които щяха да се консумират. "The Happy Band" преди месец бяха написали няколко нови песни и Франклин искаше да ги изпеят точно тук!
   - Здравейте, здравейте, приятели, благодаря ви, че дойдохте! - провикна се Франклин всред тълпата - Вярвам, че отново ще си изкараме чудесно, зная че ще бъде много забавно. И не забравяйте, че щастието е до нас, стига да протегнем ръце и да го вземем! Искам да благодаря на Кони и на Питър, които поеха една много благородна инициатива, а тя е да спрем войната! Нека всички ги подкрепим в това благородно дело, от което за малко щяха да си изпатят! Но всички знаем, че щастието и добротата винаги побеждават! Нека разпуснем душите си!! Нека се веселим!! Приятна веселбааааа!!
  И в този миг Франклин скокна и се затича към сцената под бурните аплодисменти на останалите. Сюзън го наблюдаваше с лъчезарна усмивка! След Франклин отпред се появиха Албърт, Грегъри, Моника и Кони Мелър.
   - Приятели, нека първото парче да бъде посветено на Филип, който днес не присъства тук, но утре ще бъде изписан от болницата. Нека бъде поздрав и за Кони, която днес се завърна от успешната си специализация и която днес научи за състоянието на своя любим!
  От китарите, барабаните и акордеона прозвуча приятна, весела и ритмична мелодия. След малко гласът на Франклин се извиси, мек, плътен и красив като на някой бог. Всички започнаха да танцуват в такт с прекрасната песен и скоро се сляха с нея! След края на песента ръкоплясканията отново заглушиха залата!
   - Приятели мои, нямате си представа колко съм щастлив днес! Искам да ви кажа нещо, нещо, което зная, че ще ви зарадва, нещо, с което се гордея и вярвам и вие ще се гордеете. С тези младежи - и посочи групата зад себе си - след три дена ще изнесем концерт на площада под наслов: "Да разгърнем позитивното в душите си". Вече имаме разрешението от губернатора, който се застъпи за нас и ни предостави терен точно пред нашата сграда! Разбира се всички, които могат да дойдат, са поканени!
  Отново последваха бурни аплодисменти! Хилари, която беше сред гостите, се бе разплакала от щастие. Тя идваше за пръв път на една такава сбирка и в момента изпитваше огромна радост, като гледаше това, което бе направил сина ù! Хилари се гордееше с Франклин! След това в голямата зала проехтяха звуците на друга приятна мелодия, която отново развесели събралите се.
  Франклин изпя няколко последователни песни с групата си, без да прави паузи между тях. След това отново отиде най-отпред:
   - Искам всички да ми обърнете внимание! Искам да ви кажа нещо много важно! - след малко всички глави се бяха обърнали към Франклин.
   - Сюзън, ела при мен! - момичето дойде и застана до него, като сияеше от щастие.
   - Уважаеми приятели, със Сюзън имаме да ви кажем нещо. Точно затова днес поисках да се съберем! - той извади отнякъде една кутийка и се обърна към Сюзън - Скъпа моя Сю, искам тук, пред очите на най-добрите ми приятели и най-близките хора да ти предложа да се ОМЪЖИШ за мен!
  Красавицата не издържа на цялата тази величествена атмосфера и се разплака! Франклин ù правеше предложение пред всички, пред цялата тази щастлива и изпълнена с еуфория оранжево-жълта тълпа! Сюзън изпитваше огромно вълнение, огромна радост, чувствата бяха много силни! Това бе велик момент, един от най-прекрасните в нейния живот. Тя плачеше неудържимо, като не можеше да си поеме дъх и се наложи Франклин да я прегърне. Но успя с пресипнал глас да изрече:
   - ДА!
  В този миг залата сякаш гръмна от силните и възторжени ръкопляскания! Тълпата не спираше да аплодира двамата пленници на любовта, които сега се вричаха във вечна обич! Хилари плачеше и ръкопляскаше, Питър и Кони се бяха прегърнали, като скачаха и се радваха за приятелите си, останалите също бяха в екстаз!
   После Франклин отиде отново на сцената, където с "The Happy Band" изпълниха още две песни. След края на втората Хилари смело излезе на сцената и прегърна сина си!
   - Приятели, вижте тази жена! Това е майка ми! Тази жена не само ме е създала, тя винаги е била с мен в най-трудните ми моменти, винаги ме е подкрепяла. Искам точно тази вечер, тук пред всички да ти кажа: "Благодаря ти за всичко, мамо!" - след тази реч Хилари избухна в ридания.
  Тази паметна вечер бе много силна и изпълнена с много емоции! Тази вечер Франклин искаше да разгърне и да покаже пред всички най-дълбоките места на душата си. Всички се радваха искрено и истински, тук нямаше место за завист или всякакви други предразсъдъци, просто начинът на мислене на присъстващите се бе променил до такава степен, че тези неприятни чувства се игнорираха. А и естественото и приятелско държание на този велик младеж към всички предразполагаше единствено към позитивни и добронамерени мисли!
  След това Франклин, Сюзън и останалите от музикалната банда свързаха уредбата към големите колони, пуснаха друга музика и се сляха с тълпата!
  Цяла нощ ехтяха музикални поздрави и радостни възгласи! Прекрасни позитивни песни огласяваха големия централен площад, а накрая на купона всички бяха замаяни в една или друга степен! Тази вечер бе незабравима за "The Happy People", тази вечер отново красотата и добротата бяха на преден план!
  След това, скандирайки отново щастливи възгласи, тълпата се разпръсна по множеството улици на града.

                ............

  Франклин също като Хилари се възстанови много бързо след операцията. Съвместният живот със Сюзън вървеше идеално, тя вече беше част от семейство Томас, обичана както от Хилари, така и от Робърт, Франклин бе невероятно щастлив с нея и благодареше на Бога и на щастието, че я има!
  Сюзън навлизаше все по-навътре в тази прекрасна щастлива страна Акомикеран, създадена от Франклин и Робърт като деца и усъвършенствана с течение на години! Тя все повече виждаше, че този свят на оптимизма е истински и реален. В Акомикеран тя посрещаше неволите, споделяше с измислените щастливи герои. Сюзън също искаше да изкачи онзи връх, след който следваше абсолютното щастие. Тя вече бе убедена, че този връх съществува и че бе много близо до тях!
  Концертът на The Happy Band мина прекрасно, те изпълниха страхотно своите песни и събраха невероятно много фенове и почитатели. След края на концерта всички скандираха заедно: "Не на войната, да на щастието!"
 
  - Здравейте, искам да ви представя госпожа Ава Хаторян! - започна тържествено Маркус Фрай. - Това е онази възрастна жена, за която ви разказах миналия път. Госпожа Хаторян е една много добра и честна жена, която иска да бъде с нас. Нали така?
   - Да! - отговори тихо, но с огромно вълнение в гласа жената. Тя бе облечена в скъсани и стари, но чисти дрехи, а лицето и бе набраздено от бръчки. Отвори уста, за да каже още нещо, но спря, явно не бе в състояние да говори!
   - Тя сега е развълнувана, но аз зная, че в този момент е много щастлива! Наскоро е преживяла голяма трагедия, но аз вярвам, че тук, сред нас тя ще намери щастието си!
  Ава Хаторян гледаше с умиление тълпата пред себе си. Тя никога досега не бе виждала толкова добронамерени погледи, насочени към нея!

  - Здравейте, искам да ви разкажа историята си! - заговори един грубоват мъж на средна възраст. - Моето име е Алън Стимпио, на тридесет и осем години съм и съм от Ню Йорк, а от пет години живея тук. Преди осем години се забърках с мафията. Тогава имах друго мислене, исках да изкарвам лесни пари, без да работя и да живея в охолство. Започнах да се занимавам с разни неща, с които не се гордея! На два пъти ме хващаха и ме вкарваха в затвора, но моите хора ме измъкваха. В началото се мислех за непобедим всред познатите си, но след това разбрах, че всичко това е една илюзия! Започнах да разбирам, че с това, което правя, си навличам много омраза и много врагове. Близките и приятелите ми вече се страхуваха от мен, отбягваха ме! Тогава аз реших да се откажа от този "бизнес". Обаче моите "шефове" ми казаха, че вече съм в играта и вече няма мърдане. Заплашиха ме, че ще ме убият! Тогава събрах багажа и напуснах Ню Йорк, като купих къща тук. Но те ме откриха... - тук Алън Стимпио замълча, като бе навел глава - вижте, аз не искам помощ! Искам просто да заживея щастливо и нормално както винаги е било. Не искам да ми пука, не искам да се чувствам "завързан"! Затова искам да съм с вас! Искам да съм щастлив, дори това да са последните ми мигове!
  Питър направи няколко крачки:
   - Спокойно, приятел, ние сме с теб! Искам да ти кажа само, че който плаши, обикновено не прави нищо, а и тук сме много хора и бихме ти помогнали.
   - Просто не мисли за това! - намеси се Филип, който все още се възстановяваше от шока и от раните - кажи си, че не трябва да ти пука, повтаряй си го непрекъснато! Ти вече си вън от лошите неща и онези, с които си дружил, просто ти завиждат! Не се предавай, а си го повтаряй!
   - Благодаря ви, момчета, вдигнахте ми тонуса!!! - с малко по-свеж тон отговори Алън.

  Няколко дена след концерта жителите на Нюпорт Таун бяха разделени на два фронта. Едните се бореха за промяна, като чрез безредиците и агресията искаха да получат по-добри условия на живот, а другите, щастливците искаха войната да спре, като идеята им бе чрез доброто дело, усмивките, хармонията и душевния мир да заживеят по-щастливо. Щастливците за разлика от агресорите искаха мирни протести и преговори, искаха да кажат с по няколко думи това, което мислят и да бъдат чути. Според тях, ако самите хора не се обединят и не си направят живота по-щастлив, никой друг не може да го стори!
  Понякога имаше сблъсъци между двете групи, при които надделяваха войнствените агресори, но въпреки това щастливците не се предаваха!