Той е грозен. Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч, а точно
него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи... Не,не! Само глиган - той, грозният, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
Васил се промъква през гъсто сплетените шубраци. Лаят на кучетата се отдалечава надясно, далеч от него. Докато разгръща бодливите храсти, той си мисли: “Пак нищо няма. Кога и аз ще имам своето ловно кръщение. Ех, защо и на мен не ми се падне да срещна сюрия диви прасета!“
След храстите се открива малка полянка. И там – десетина от мечтаните преди малко диви прасета. Младият ловец едва не припада от вълнение. Обзема го обяснимото суетене, присъщо на всеки новак. Къде трябваше първо да се стреля? Във водачката, в най-едрите екземпляри или в едногодишните приплоди? Пушката потрепва в ръцете му. На мушката ú застава глиганска глава с глиги, които по ловните книги отговарят на десетинагодишен нерез. Главата му е вдигната ...