Jul 11, 2013, 10:13 PM

Глътка свеж въздух за бъдещето 

  Prose
1055 0 4
3 мин reading

Хората непрекъснато ме питат каква искам да стана, когато порасна голяма. Мислите за бъдещето твърде често ме плашат и да взимам решения не е най-любимото ми нещо на света. Искам да стана рекламен агент, мениджър, архитект, съдия, лекар, космонавт, художник, зидаромазач, дегустатор. Искам да мога да бъда себе си. Искам мъничък, уютен апартамент с хубава гледка, защото обожавам да снимам залези. Искам много книги за четене, малко тишина и хубава музика. Искам и билет за влака и самолетен билет, и каквито други билети има. Искам да пътувам, да се срещам с хора, да се срещам с градове, да вървя по непознати улици и да чувам непозната реч. Искам ухание на новост, мъничко опасност и адреналин. Искам да  бъда каквото си пожелая. Да бъда нов човек във всеки град, през който мина. Странно, нали? Как искам да бъда себе си, но и някой друг. За мен не е странно. Всеки човек взима по нещо от хората, с които се среща. Понякога добро, понякога лошо. Понякога се опитва да им подражава, а понякога не иска изобщо да прилича на тях. Аз самата съм съвкупност от милиони погледи, ухания, усмивки, викове. Изтъкана съм от болка и предразсъдъци, от любов и страст. Взела съм по малко от всеки човек, с който някога съм се срещнала. И всички тези хора с техните мисли, страхове и мечти са изградили части от мен. Стигнали са до сърцето ми и са създали добрите и лошите ми страни. Не ги упреквам. Благодарна съм им. Всеки човек в живота ми ми е помогнал да бъда повече себе си, да вярвам в това, което съм и да се обичам. Като онова момиче, което срещнах вчера на улицата. Имаше красива, синя рокля, къдрава коса и истинска усмивка, от онези, които достигат очите ти. Исках да приличам повече на нея. Стори ми се толкова различна на фона на сивите сгради и хората. Затова и аз облякох синя рокля, накъдрих косата си и намерих причина да бъда щастлива в погледа на някой близък, скъп човек или в нещо малко, направило денят ми по-прекрасен. Разбрах, че синьото подхожда на бялата ми кожа, но къдриците не ми отиват. Разбрах и че да се усмихвам без очите ми да бъдат тъжни е още по-хубаво. Сега съм повече като момичето от улицата, но и повече себе си. С една крачка по-близо до това да се превърна в човека, в който искам. 
Понякога обаче, нещата не се подреждат така. Заспивам с мисли, че съм някой друг, а не себе си. Плаши ме фактът, че твърде лесно се променям и прекалено се вглеждам в останалите, сякаш искам да видя душата им. Дали лошите ми навици са си мои, или съм ги взела от някого? Дали тази мисъл и тази мечта ми принадлежат или и те са крадени? Тези въпроси ме разяждат отвътре, докато някой все крещи в главата ми "Бъди себе си!", "Бъди себе си!". А аз съм себе си, нали? Всички сме себе си. Всички биваме съдени от другите за това, че сме себе си. Това "себе си" никога не е достатъчно. Хората просто искат да променят и мен и теб и всички останали, опитващи се да разберат кои са. Усмихват ни се мило и ни насърчават да бъдем всичко, което искаме. След това ни осъждат за избора ни. Защото да бъдеш себе си означава да бъдеш като тях. Да им подражаваш, да нямаш мнение, да си сянка. 
Аз не искам да съм сянка. Искам да мога да крещя, когато ми се крещи и да се смея, и да плача, и да мисля, и да мечтая. Ще продължа да объщам внимание на мъничките неща у хората, които им придават едно очарователно пламъче. Ще се опитвам да намеря това пламъче и у себе си. То едва ли ще е същото, но аз и не искам да е такова. Искам просто да го открия и то да е мое. 
Може би никога няма да имам смелост да облека неоново жълта пола като момичето срещу мен, но мога да я нося вътре в себе си. Да ми дава увереност и смелост да се изправя пред сивотата и консервативността на хората. И когато някой ми се усмихне и ми каже "Бъди себе си", ще бъда точно това. И по пътя на себеоткриването ще нося неоново жълта пола. 

© Мия Марс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Знаеш ли,че пишеш хубаво!Увлекателно,интелигентно,леко предизвикателно,добре структурирано!Желая ти успех!!!
  • Благодаря ви много! Ще се опитам да изпълня всичко, което съм описала по-горе. И нека всеки от нас бъде малко повече себе си, макар понякога това да е най-трудното нещо на света.
  • Усмихна ме творбата ти !
    Запази си я. Прочети я след 5, 10, 20 години. Дано изпълниш мечтите си, дано ти стига това, което ще имаш. Ще се промениш, нека да е за добро! Ще обичаш и ще си обичана. Ще те нараняват и ти ще го правиш.
    Радвам ти се, защото гледаш живота с широко отворени смели очи.
    Сбъдвай!
  • Много се зарадвах, когато надникнах в профила ти и видях, че си на 17г. Сред чалгата, леопардовите шарки, глупавите фрази и клишетата, завладели повечето тинейджъри, някак си това, което си написала те откроява! Напомни ми на мен преди години! Толкова исках да съм като всички други, тези от моето обкръжение, да не се откроявам! Сега обкръжението е "оперирано" и отстранено от моята среда нося кецове, слушам рок, не се старая да приличам на друг, омъжена съм за точния човек! Щастлива съм, защото съм Аз (защото съм себе си).
    Поздравявам те за творбата ти!
Random works
: ??:??