Големият ден на Арчи
Грег се опита да си удари главата в таблата на леглото, но пухените възглавнички поеха мазохистичния удар, от което единственото, което получи, бе схващане на врата. Верният приятел Арчи усети мъката на събрата си и показа братска съпричастност, като прокара влажен и грапав език вертикално по лицето му. От което, разбира се, резултатът не бе обезболяващ, а замъгляващ, тъй като езикът на Арчи се плъзна по очилата на Грег. Така поне прикри сълзите му, напиращи от безсилие и ярост. Все още Грег се бореше с напрежението от белите петна в горната си глава, а твърде бегло познаваше Мария, за да отвори дума за алтернативно облекчаване на напрежението в долната.
– Ех, Арчи, приятелю... Само ти ме разбираш на тоя свят... И то погрешно. – въздъхна Грег така, че биреното му коремче почти изчезна. То се е видяло, че няма да яде Хасан баница, ами я да те изведа да глътнем двамата въздух, пък може и по някоя бира – да угасим поне част от пожара.
Арчи завъртя радостно опашката и заскимтя, примлясквайки, при мисълта за наливното Шуменско в близката градинка. След секунди вече държеше в уста повода за разходка.
- Аз, такова... – промърмори Грег към Мария – ще изведа Арчи, че сигурно оня глупак, сервитьорът, е поръсил с нещо пържолите.
- Добре, миличък – закачливо се усмихна Мария – аз ще изстудя водката и ще приготвя нещо леко за хапване – за мача довечера. Приятна разходка, момчета!
Грег и Арчи се изнизаха на бегом през вратата и поеха към градинката. Пътьом Грег си купи последния брой на Playboy – поне да поизплакне и без това влажния си поглед – и се паркира на една свободна маса, поръчвайки си ледено-студено наливно Шуменско пиво. Арчи бе освободен от повода – да потича и поиграе с останалите кучета, изведени в горещата привечер на разходка. Като същински немски аристократ, той не се впусна в хаотичен бяг, а бавно и с достойнство прекоси алеята и се отправи към зелените площи, където имаше намерение скрито да изхвърли последствията от английската добавка към пържолите му, поръсена обилно от злобния мазен сервитьор. Тъкмо приближи заветния храст и... се вцепени! Отсреща се задаваше с грациозна походка една шоколадова красавица с най-прелестната козина, която беше виждал в земния си кучешки живот. Езикът на Арчи се удължи с още няколко сантиметра. Опашката му се превърна в метроном, а дишането му доближи критични за бедното му сърце стойности. Арчи забрави строгото си немско възпитание и се затича след носа си, който го водеше към носоподсказващо разгонената хубавица. С блеснал поглед закова пред нея лапи и носът му доближи нейния. Едва ли беше най-благоприличното му действие, но любовта е без възпитание, а Арчи бе загубил своето напълно. Шоколадовата хубавица изглежда нямаше нищо против, защото макар в първия момент да се отдръпна изненадана, в следващия услужливо потърка муцуната си ò неговата. И това беше сигнал за Арчи да пристъпи по-смело в опознаването. А именно – да се увери в готовността за любов на хубавицата. Силно излайване го стресна. Заслепен от Амур, той не бе забелязал, че редом до неговата въжделена вървеше едър екземпляр от същата порода. Двата мъжкаря се озъбиха един-друг, всеки преценявайки силата на противника.
- Томба, мирен! – гласът, който така категорично прозвуча, едва сега накара Арчи да повдигне глава и да види собственичката на двете кучета. Жената едва удържаше напорите на Томба към гърлото на Арчи. – Стой, Каризма!
- Каризма... – звездите в очите на Арчи заблестяха още по-силно. Неговата любима, освен че беше красива, беше и с красиво име.
- Хей, момче, къде ти е стопанинът? – ласкаво се обърна жената към него. - Не се страхувай от Томба. Той ревнува майка си от всяко мъжко куче. Още е малък и глупав.
Юпииии! На Арчи му идеше да завие от радост. Свободна е! Негова е! Каризма стоеше кротко до стопанката си и хвърляше срамежливи погледи към Арчи.
- Извинете, проблем ли има? – гласът на Грег прозвуча току до Арчи.
- О, не – отговори с усмивка дамата – просто явно Вашето куче харесва моята Каризма.
- Арчи. Така се казва кучето ми. – уточни Грег. - Странно, досега не съм го виждал толкова въодушевен при среща с женска.
- Тя е разгонена, може би затова... – извинително обяснение.
- Ех... нали знаете, ние, мъжете, трудно устояваме на... красиви гледки – смутолеви Грег. – Но ако нямате нищо против... нека поне животинките се позабавляват. Очевидно е, че се харесват.
- Да, и аз забелязах. Тя по принцип е своенравна и се учудих, че го допусна до себе си. Трудно допуска каквито и да са кучета до нея. Дори заплождането ù стана „ин витро”. Нещо като кучешката „Дева Мария” е. Томба е непорочното зачатие.
- Томба?
- Да – разсмя се жената – това е синът ù. Знам, знам, че изглежда по-голям, но все пак е мъжкар, пък и прилича повече на баща си. Каризма е фина и нежна дама.
- А пък Арчи е благороден, всеотдаен верен приятел и с немско възпитание. Представете си каква комбинация би се получила от двамата! - не без самочувствие и гордост представи своя другар Грег.
- О! – възкликна дамата – Прекрасен е. И наистина би ми било любопитно. Всъщност... аз така и не съм намерила избраник за нея, а Вашият Арчи ми изглежда подходящ.
- Така ли?! – Грег примигна учудено.
- Да, защо не? Естествено, ако Вие нямате нищо против...
- Знаете ли... – Грег усещаше как душата му плаче за втора бира – защо не седнем да го обсъдим на по бира?
- Чудесна идея! – въодушеви се жената – Тъкмо ще ги оставим да се опознаят и ако се харесат... ще се уговорим за ден, в който да направим скачката.
Арчи и Каризма хукнаха към тревата. Тя тичаше напред, а Арчи след нея... искаше да се наслади на заоблените ù форми и устремния бяг. Опашката, повдигната в полумесец, откриваше мястото, което привличаше Арчи като магнит. Мъжете, пък макар и кучета, реагират по един и същи начин пред портите на рая. Каризма, типично по женски, все пак му позволяваше да я настигне и в следващия момент обръщаше рязко посоката така, че Арчи имаше опасност да закачи провисналия си език в някой внезапно изпречил му се клон. Но какво е един одраскан език пред възможността да докаже мъжествения си произход пред нея... Чак сега Арчи успя да разбере какво бе това глупаво изражение, което се появяваше на лицето на Грег, щом зърваше Мария. Той вече се досещаше и какви бяха онези звуци, долавяни снощи от спалнята, откъдето бе изолиран предната нощ, та се наложи да спи пред вратата като обикновено дворно куче-пазач. Арчи бързо изхвърли мрачните мисли и остатъци от пържолите и настигна Каризма, която видимо бе намалила ход и го приканваше да я последва. Той се завъртя около нея, колкото да поуспокои дишането си, но хормоните, долавяни от носа му, само засилиха желанието му и ускориха ритъма на сърцето му. Кучешкият Амур неумолимо бе забил стрелата си точно там. И нямаше никакъв шанс да бъде изтръгната и от най-опитния ветеринар. Плахо и свенливо Арчи потърка носа си в нейния. Тя грациозно се завъртя, но подканящо. Природата и възпитанието му водеха неравна борба. Устата му пресъхна. Какво ли не би направил в момента за една студена биричка. За момент хвърли завистлив поглед към Грег, който жадно пресушаваше трета бира със собственичката на Каризма. Внезапна идея осени Арчи – изворът на удоволствието можеше да утоли жаждата му. Миг колебание и... изворът вече бе пред очите му. Езикът на Арчи прелетя преди мисълта му. Той отпиваше и отпиваше и странна топлина изпълваше тялото му. Идеше му да свали козината си като оня гей – пуделът Рори от съседния вход. Имаше чувството, че е кърмаче - колкото повече пие, толкова повече пуска. Изведнъж слънцето се скри от очите му...
*****************************************************************
Протяжен дуетен вой се изви над градинката. Мъж и жена скочиха от местата си в бирарията и се втурнаха към храстите.
- Каризма!
- Арчи!
Единственото, което се виждаше, бяха две кучешки глави една над друга. Вече притихнали, стояха неподвижно. Грег притеснено измънка:
- Извинете, сега ще го дръпна. Арчи, ела, момче!
- Не става. Едва след 15 минути. Те сами ще се освободят. Явно са се договорили преди нас за скачката. – намигна жената и допълни – Започва голямото броене от днес – 60-65 дни.
След 15 минути един мъж и едно куче се прибираха към къщи. Единият – оклюмал, с измачкан Playboy в ръка, а другият – весело размахващ опашка и навирени уши, бъдещ горд баща.
- Ех, Арчи, приятелю... поне за един от двама ни сексът не е мираж. Аз и спомен нямам. Дори черно-бял.
- Бау-бау. – излая Арчи.
- Бял, бял - да. – процеди Грег. – Де да беше! Червено ми е пред очите, червен ми е светът и червени са чорбарите. Бе въобще... това не е моят цвят. Добре, че синьото е само в рекламите, иначе и любимия отбор Левски щях да намразя. Хайде, побързай, че мачът ще почне.
© Мая Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесва ми как се изразявате!!
-
Интригуващо и смехотворно! И хората, и кучетата си приличат.
-
Ах, прекрасен е този Арчи!!!!!!!
-
последната седмица съм все на тая вълна
и Каризма, и Томба се справиха успешно с "мисиите" си, макар че на Томба и "любимата" му им беше за първи път сега наистина броим дните до слънчевия м. Май
обаждай се за консултация - ще помагаме -
И ние сме на тая вълна, ама нещо нашият мъжкар не можа да се справи. Дали е от неопитност, не знам. Мая, да вземеш да напишеш един наръчник как става "скачката", че на човек като му е за първи път... така де, не на мен, а на кучето ми... Усмихна ме твоят разказ!
-
Я се погледни в огледалото... (после цял ден ще си усмихнат)
-
Това не ме усмихна...
-
Виж са, че е хубаво, хубаво е... Само тва за чорбарите нещо ме дразни :Д
-
Благодаря за усмивката
-
увлекателно разказваш
-
Много весело...браво на мъжете! Достойна развръзка след тази странна подправка на пържолата...
-
Така-а-а... Ами, Мая какво да ти кажа!? И прозата ти се отдава. Много. Да се чуди човек при първи публикуван разказ (и то на такова ниво) какво да очаква човек по-нататък... Много ме зарадва, нямаш представа с каква лекота се чете, а на всичко отгоре и с усмивка. Чудесен е. А аз чак сега намерих време, но пък го прочетох в много подходящ за мен момент. До скоро, Майче
-
Много смешно и весело раскасче лелю мая.
Браво браво браво на тебе.
Ама че е весел този арчи. -
очаквам продължение. А от това начало може да излезе страхотен роман !
-
Готина си, Маич, готина!
И ако някой друг забрави да почерпи, можеш да се нАдаш на... Каризма! -
За мен беше истинско удоволствие да прочета!
Поздрав! -
ех, че се смях ама.., хубаво разказваш ,Мая!
-
Ауу браво Арчи!Браво Мая!Изкефих се на макс!
-
Този текст се чете леко, с удоволствие и свършва преди човек да му се е наситил!-стройна фраза, умело построена фабула и майсторско владеене на езиковия ресурс в една атрактивна стилистика, която превръща четивото в истинсо удоволствие! Благодаря!
-
Хахахах, все си мислех, че Арчи е приятел по чашка. Вече се изяви като истински мъжжж!
Между другото... Как е Каризма - моята красавица? -
Време беше!
-
Ей, най-после!!! Арчи няма частична амнезия, има живи свидетели на тези три неща, олекна ми. Мая, само се чудя едно в кое си по-добра? В писането на стихотворения, в прозата, дето се лее като топъл дъжд, плиснал...Ох, отнесох се. В отглеждането и възпитанието на кучета медалисти, в организирането на купони или в любовта? Не ми отговаряй, това е риторичен въпрос!!!
-
Ех, този Арчи!!!
-
Поздрави!
-
Поздрави! По някакво стечение на обстоятелствата вчера си мислех точно за това-Арчи да създаде поколение, за да не се пропилее таланта му! Даже го предложих на Грег, но ти го изпревари! Поздравления за невероятното забавление!
-
Seht gut gemacht! Обожавам немски аристократи
-
Прекрасен изказ!
И добро съчетание с общото повествувание...
Ще очакваме 66-ят ден!!! -
Абе време беше на някой да му се отвори парашута и Арчи нали си е с немско възпитание успя, а ние с българското такова продължаваме борбата.
-
Ха-ха, дано повече хора имат шанса за този "кучешки живот".
-
време беше и на михлюзчето да му излезе късмета... той поне ще е овеществен след, има-няма, колкото дни а какво се е получило от кръстоската - след рекламите
-
Сродихме се ! Сродихме се ! Сродихме се !..
П.с.Приказки с откровенски привкус
1.Прикюченията на 101 арчибалдчета
2.Бременските музиканти
3.Дует Каризма и Арчи
4.В "Часът на мама Изречена"
5.....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А това ми е любимата част:
"– Ех, Арчи, приятелю... Само ти ме разбираш на тоя свят... И то погрешно."