Грег се опита да си удари главата в таблата на леглото, но пухените възглавнички поеха мазохистичния удар, от което единственото, което получи, бе схващане на врата. Верният приятел Арчи усети мъката на събрата си и показа братска съпричастност, като прокара влажен и грапав език вертикално по лицето му. От което, разбира се, резултатът не бе обезболяващ, а замъгляващ, тъй като езикът на Арчи се плъзна по очилата на Грег. Така поне прикри сълзите му, напиращи от безсилие и ярост. Все още Грег се бореше с напрежението от белите петна в горната си глава, а твърде бегло познаваше Мария, за да отвори дума за алтернативно облекчаване на напрежението в долната.
– Ех, Арчи, приятелю... Само ти ме разбираш на тоя свят... И то погрешно. – въздъхна Грег така, че биреното му коремче почти изчезна. То се е видяло, че няма да яде Хасан баница, ами я да те изведа да глътнем двамата въздух, пък може и по някоя бира – да угасим поне част от пожара.
Арчи завъртя радостно опашката и заскимтя, примлясквай ...