Jun 24, 2009, 10:44 PM

Горен калибър 

  Prose » Others
734 0 7
1 мин reading

Един куршум. За сърцето ми.
Втори. За да го доубие. Да довърши след първия.
Трети. За душата ми. За да нямам жива вече.
Четвърти. За очите ми. Може и между тях. За да спре сълзите. Да не виждам. Нищо вече.
Пети. За устните ми. Никога вече да не целуват. Лицемерие и любов.
Шести. За лявата ми длан. Която стискаше така силно.
Седми. За дясната. С която бършех сълзите си. От гняв. И от мъка. Често.
Осми. За мечтите ми. Всъщност …
И девети…

И десети…

И единадесети…

И дванадесети…

Тринадесети. За първия ден.
Четиринадесети. За останалия живот. След теб.

Петнадесети. За надеждата. Да те намеря. Пак.
Шестнадесети. За стената между теб и мен.
Седемнадесети. За болката. Само нея ми остави.
Деветнадесети. За нея. И не се чувствам виновна.
Двадесети. И вече затварям очи. Не чувствам болка. Само още един остана.
Двадесет и първи. За любовта. За моята. За всичката.

… целият си в кръв. А аз съм психар. Че те допуснах.

© Венцислава Благоева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??