Госпожа Безпирна, така я кръстих тази непозната дама, прекосила съдбата ми.

Миналият ден докато забързано пазарувах с дъщеря ми в магазина в суматохата след касата в навалицата ме дръпна една възрастна дама с най-широката усмивка, която някога съм виждала.С едната ръка бе прегърнала Мина, а с другата държеше покупките си и ми каза:

- Благодаря на това мило детенце.Благодаря и на Вас за възпитанието и.Знаете ли, изпуснала съм си портмонето, ами аз нали все така го държа под мишница.Губя го вече три пъти .

Дъщеря ми стоеше плахо и само се усмихваше.

Аз  благодарих смирено и се зарадвах за добрата постъпка на Мина и споделих:

- Не го носете така.Я вижте каква хубава дамска чанта си имате.Приберете го вътре, защото после разправии с вадене на документи, бюрократщини, знаете.

Пак с онази ведра усмивка ми каза:

- Те документите едно на ръка, ами, ако изгубя двайсет лева за мен са много, мило момиче.

Буца ми заседна в гърлото и не знаех какво да кажа.А тя продължаваше да се усмихва ведро.

Вървяхме заедно към изхода.

Наблюдавах тази прилично облечена възрастна жена, спретната с розова плетена шапка и усмивка на дете. Разделихме се, а тя още се разхождаше в главата ми, докато подреждах пазарските чанти в колата и закопчавах коланите на децата.

Изведнъж плахо се оказа зад гърба ми и с усмивката си поде:

- Пропуснах да попитам как се казва малката госпожица?

Дъщеря ми отвърна:

- Мина съм.

Непозната жена сподели:

- Имаш чудно име, Мина!

А Мина ми прошепна:

- Много е красива -кажи и, мамо.

Как ми прочете мислите това дете.Още като я заговорих си помислих колко красива жена.Виждаше се, че е вече на възраст, но усмивката грееше и онези черти на младостта не си бяха тръгнали именно заради добротата, която излъчваше.

- Много сте красива! - Мина ме помоли да ви кажа.

- Ах, красива - каза дамата.Знаете ли на колко съм години ?!

- На толкова на колкото се чувствате, но смятам, най-много на 70.Наистина  така изглеждаше.

- Мили момичета, на цели 84! И още работя.

Бях в ступор, щях да припадна.

Тази мила дама ми сподели, че 37 години е била счетоводителка и в момента работи, както се изрази ''срам ме е да споделя какво, но парите не стигат''

Гледах я в тези засмяни добри очи.Дори, когато говореше за недоимъка пак се усмихваше.

''Как казва да не работя, сама съм.Едната ми дъщеря е в чужбина с голямо семейство.Бива ли да я занимавам?!

Другата също си има семейство,  не бива.

Така че аз се справям, работя.Даже и пари си събрах за предстояща ми скоро операция и намигна''.И тая пуста усмивка не слизаше от устата и!

Така е в живота, мило момиче, жените сме войни и никой на никого не е длъжен в живота.

Разделихме се греещи с този ангел, който ме срещна случайно.Този борбен дух в тяло на старица, усмивка с дъх на пролет и душа на дете.

Искаше ми се да и целуна ръка и честно съжалявам, че не го направих.Ако стрелките се движеха назад щях. Щях и адреса да и взема, да и поднеса цвете днес.

Дълго стоях и я гледах на паркинга, докато не пресече булеварда и не се изгуби.

Мислих, много мислих и днес реших да я споделя.

Не я попитах за името и, ще я наричам госпожа Безспирна, защото носи в себе си всички нас безспирници.Всички онези силни жени, които минават през съдби ненаписани, бури, любови, раздели, истини, неистини, борби, болки и страдания и  пак се изправят.

Като феникс възкръсват от пепелта си, изтръскват се и пак засияват в усмивката и продължават борбата си.

Честит празник, борбени жени!

Мечтайте, дерзайте и сбъдвайте с широка усмивка и душа на дете, госпожици и госпожи Безспирни!