Градинката...
Градинката... . . Сякаш напоследък, уви, доста бързо, като в детски калейдоскоп се сменят картините на сезоните - през прозореца ни към градинката под терасата ... Сега е зима и обилният сняг, тъй отдавна чакан, за часове покри всичко с приказна белота ... Само няколко врабчета за сега се къпят в него, но и малчуганите с шейните ще дойдат скоро да се спускат по баира ... И вече на топло в градинката спят цветята и дърветата, за които с две-три съседки от кооперацията се грижим. Почвата тук е много камениста и като най-млада, слава Богу, често ходя за къртичина от близката горичка, за обогатяване ... А отдалеч, покритите със сняг клони на дърветата - вишни, джанки, ябълки, ми заприличват на пролетните ... Само че, не е възможно през пролетта да се види друго, освен цвят - бял, розов, червен ... Красота! Студът само да не го попари, който за малко макар се връща изненадващо, не рядко ... Или - да го обрули силният вятър, за съжаление ... След овошките, цветята още повече красят градинката ни през пролетта... Първо уханните теменужки покриват цялата трева, после - лалетата прекрасни разцъфват и подир тях - нежните небесно-изумрудени ириси ... И дребните кученца показват своите червеникави муцунки, а там в ъгъла - храстът с лилав люляк изпълва с аромата си наоколо пространството ... Отварям сутрин прозореца на терасата и с какво безкрайно удоволствие поглеждам към зелената трева в градинката, дишам божествен свеж въздух, отпивам от кафенцето, често и от билковото чайче ... А пък преди, когато внучките ни бяха по-малки, чудна игра падаше там, но после те милите помагаха и с грижите за цветята ... Понякога се случва, пролетта да е дъждовна, все пак - да не е прекалено, въпреки че и водата напоследък става така ценна ... В очакване на ранните череши, прелитат често синигери и гълъби, а котките по цял ден се излежават на слънце в тревата ... Чакам и аз черешите и вишните, най-вече, моят любим плод и ако реколтата е добра - ще си направя сладко, или сок за зимата ... Но, доволна съм и само да си хапна, особено в идващата лятна жега, с която градът ни е прочут у нас ... И ето - идва лятото, макар и отдавна градусите да са летни ... Единствено по-рано сутрин може на слънце и въздух да се порадваме, евентуално в нашата градинка - молейки се скоро да завали и да позахладнее малко ... Да Те помолим, Боже - и за мир в света, най-сетне ... А спасението ни иначе е в парка, на село, на море, или планина - за седмица поне ... В края на август, началото на септември - вече навън се живее по-леко ... Може да се погрижим за градинката ... Да я поизчистим, тревата да окосим, или цветенце ново да засадим, храстите на живия плет да оформим ... И снимки после, може да направя ... Пълна е тревата с безброй скакалци и щурци - имам си нощем разкошен концерт, безплатен, като че ли пренасящ ме мислено в детството на бабината колиба ... Но, защо изчезнаха светулките ... Все пак, доволна съм да видя - цъфтят любимите ми хризантеми... “Смеещи се восъчни принцеси" ... ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
