Чистият въздух,удоволствие за което никои не се замисля а всеки се възползва.Нещо което оценихме едва когато го загубихме.Като синьото небе,което мислехме че е вечно,винаги ще е там да ни зарадва.Както всичко хубаво на красивата ни планета което приемахме за даденост,бавно но сигурно го унищожавахме.Никои не се замисляше какъв ще е животът без тези неща.Всичко се въртеше около прогресът,този прогрес ни обричаше на регрес,този прогрес ни погубваше.
Всички говореха колко важно е твърдото гориво за добив на енергия и как то поддържа крехкия баланс в нашия живот,но всички пропускаха темата за унищожението на природата.Алтернатива нямаше,или поне така се твърдеше и докато това не се промени все така нашият свят ще тъне в мръсотия.За някои това е ежедневие,но за мен това си е кошмар.Помня синьото небе,зелените листа на дърветата,помня ги,но вече виждам само бледи следи от тях.Някогашният красив небосвод сега тъне в мрак,закрит от тъмни облаци исипващи на главите ни черен дъжд,погубващ всичко ...