Било пазарен ден и пашата на Търнов седял на рахат в кьошка си, пиел кафе каймаклия и пушел тютюн тумбакия. И тогава се появила тя. Я ли я зачули отдалече, а накрая и провидяла се. И християните захванали да кръстят и четат „Отче наш”, пък турците, като не били вера българска, а поганска и кучешка, и не знаели молитва да сторят, само зяпали с изхвръкнали очища и викали „Аман, аман!...”. Че де е било чуено, чуено и видено, конница пред турци да играе, на кон да се робиня появи. Бела робиня българка. И не ли къде, ами посред чаршия, пред самин каймакамин. Пък и още – не да е прилично облечена, та загърната, а с кожени гащи и голи гърди. Че изпълзели цяло котило имами, мюезини, дервиши и други поганци един куп, та рекли дето тая мома е гювендия и грешница и без друго е редно да се убие и сложи на поругание. Ала пашата много не им сторил чест на приказката, а гледал с три очи голите гърди на девойката и селям ѝ чинил. А тя му кимнала с бяло лице и коса черна. Че слязла от коня Шарколия, та ...