Имало едно време един златен елен и сърна. Те живеели в една далечна гора. Нямали си деца и им било много мъчно. Веднъж сърната, както се разхождала, докато елена довършвал обяда си видяла в корените на едно дърво семейство заици с три малки. Станало и тъжно, че тя си няма деца и една сълза се търкулнала по бузата й. Едно колибри я видяло, кацнало на главата и й прошепнало в ухото: - Иди при голямото дърво, в средата на родната ти полянка. Почукай три пъти с копита по дънера му и когато малката скрита вратичка се отвори, бързо грабни съществото от хралупата, преди да се е затворила! Сърната кимнала с разбиране и колибрито отлетяло. Тя искала да изненада мъжа си и затова решила да отиде при дървото на другия ден рано сутринта, преди изгрев слънце. Така и направила. Станала два часа преди да изгрее слънцето, отишла при дървото и почукала три пъти, с копита по дънера му. Внезапно се появила една малка вратичка и бавно се отворила. Сърната надникнала в хралупата и видяла едно грозновато черно еленче, което седяло с присвити уши треперейки от страх. Тя бързо го грабнала, а вратичката се затворила веднага след нея и отново изчезнала, в дървото. Сърната виждала, че еленчето е грозно, но се радвала, че се е сдобила с дете. Завела го при елена. Той бил вече станал, въпреки че оставал още половин час до изгрев слънце. - Къде беше? Буден съм от половин час! Притесних се и те търсих! Къде изчезна и какво е това мръсно животно, с теб?!- развикал се елена. - Първо, къде съм била това изобщо не те интересува! Ще хода, където си искам! И второ това с мен не е мръсно животно, а нашето дете! Исках да те изненадам! Неблагодарнико!- развикала се и сърната в отговор. - Това, наше дете? Прилича на изчадие! Но щом си решила да го отгледаш, като свое, аз няма, да ти преча! Ти само гледай да не ми се мярка пред очите! Отивам на сутрешна разходка, че ми става лошо, като го гледам!- казал елена и изчезнал в близките храсти. Откакто сърната бе довела малкото при елена отношенията между двамата възрастни се развалили. Тя оставала все по-често сама с еленчето, тъй като елена се скитал някъде от сутрин до вечер. Така черното еленче на име Глен, както го бе кръстила сърната, пораснало. Не се променило. Останало си грозно. Дори рогата му израснали криви и грозни. Един ден в гората дошъл дракон и отвлякъл дъщерята на царя лъв. Синът на владетеля предложил на баща си да отиде, да спаси сестра си. Но, той не се съгласил. Страхувал се да не го изгуби. Не искал да пожертва никой от поданиците си. Разчуло се, че в гората живеел един черен, грозен елен, който никой не обичал, освен майка му. Царя решил да го изпрати, да се опита да спаси дъщеря му. И така пратил бързоходци да му съобщят задачата. Веднага щом разбрал, какво трябва да прави Глен тръгнал. Когато стигнал до пещерата на дракона било тъмно. Елена се доближил до входа и извикал: - Върни дъщерята на краля, драконе или се бий с мен! Дракона веднага излязъл от пещерата и се огледал, но не видял никого, защото било тъмно, а еленът черен. Глен се покатерил с няколко скока до сърцето му и забил с все сила рогата си в него. Дракона паднал и не станал повече. Еленът се вмъкнал бързо в пещерата и взел дъщерята на краля, която бе изпаднала в безсъзнание. Но, когато излязъл навън от някъде се появил синът на лъва, отмъкнал сестра си от него и изчезнал по обратния път, в тъмното. Глен тъжен се завърнал у дома си, без никакво доказателство, че е спасил дъщерята на царя. Владетелят похвалил сина си, за подвига и бил много горд с него. Всичко продължило по старо му. Но един ден дъщерята на краля казала следното на баща си: - Татко, едно нещо не ми дава мира нощем! Истината, е че грозният елен ме спаси, но брат ми ме открадна от него и избяга! Помня това, защото се събудих в момента, когато брат ми ме грабна и после пак заспах. - Имаш ли доказателства, че това не е било сън?- попитал я баща й. - Да! Знаех, че все някога трябва да ти кажа с доказателство, защото иначе съвестта ми ще ме убие и затова в момента, когато брат ми ме грабна, аз отскубнах козина от спасителя си. Сигурна съм, че тя още не се е възтановила и има останала дупка между космите на елена.- отговорила принцесата и подала на баща си кълбо черни косми. Кралят заповядал на бързоходците си веднага да доведат грозния елен, при него. Като го довели, той му казал да се приближи до него и да се завърти. Когато Глен изпълнил заръката му, кралят видял, една малка, незапълнена с косми дупка, намираща се отстрани на гърдите му. Попитал го, от какво му е и той му разказал - как спасил дъщеря му. Царят му повярвал и за награда решил да го ожени за принцесата. Той вдигнал голяма сватба за чудо и приказ. Дошли много животни и три дни яли, пили и се веселили. Но приказката не свършва тук. През третата нощ, след веселбата, точно в полунощ златен прах се посипал от небето върху грозния елен. На другия ден жена му станала по рано от него и като го видяла едва повярвала на очите си. Мъжът и се бил превърнал в златен елен с прави и величествени рога. Когато Глен се събудил и се огледал в близкото езеро много се зарадвал. А царят, като го видял поканил цялото царство и още три дена празнували. Дошли майката и бащата на елена. Сърната прегърнала сина си и с усмивка му казала: - Знаех, че това някога ще се случи! Ти напълно го заслужаваш! Баща му също го прегърнал и му казал: - Съжалявам, че така се държах с теб! Ти си мой син! Гордея се с теб! Моля те, прости ми! - Прощавам ти, татко! Разбирам, защо си ме отхвърлял, през всичките тези години! Но помни, че вътрешната красота е по-важна от външната!- отвърнал Глен. - Да! Защото външната се променя с времето, но вътрешната си остава същата дори и когато остарееш! Благодаря ти синко, че ми отвори очите!- казал бащата на сина си - Глен.