Глава 2
Защо не мога да спра да мисля за теб?
Земята студена, върху която седя, ме е приковала. Чувствам, че всичко в мен е сковано. По ръцете ми има кръв. Как попаднах тук? Кой е този човек, чиято кръв е по ръцете ми? Прокарвам ръката си по лицето му. Очите. Сините му очи са онези от съня ми. Всички тези мисли минаваха през главата на Нелина, тя беше все още в шок.
Татее! Татее! – викаше и тичаше към тях едно малко момиченце, плачейки.
Татее! Нее! Ставай! Защо лежиш тук? Момичето започна да дърпа мъжа, спасил Нелина, а именно нейният баща. Трябваше време на Нелина, за да реагира, защото беше още в шок.
Това баща ти ли е? – попита Нелина малкото момиче с треперещ глас и насълзени очи.
Да – отговори малкото момиче, като не успяваше да сдържи сълзите си.
Нелина взе чантата си, която беше също на земята до нея, взе телефона си и звънна на 112.
Здравейте, спешно ми трябва линейка. Да, има прострелян човек. Не, не го познавам. Говореше, все още с треперещия си глас. – Идея си нямам къде съм ...