ГЪСЕТО
Винаги съм си мечтал да се пусна по главната, облечен с бял костюм, бяла риза, с бяла вратовръзка и бели обувки, и да водя за каишка едно гъсе, но не бяло, а от онези, дето им викат неми и са дребни, тумбести и с къси крака, и дето като вървят, се клатят и казват гъ-гъ-гъ, май някои им викат юрдечки.
Много ми са симпатични тези животинки, има някакъв чар, някакво достолепие лъха от тях, но не такова, дето се напъват да представляват нашите политици, даже не такова като на испански благородник или на английски лорд, а като на ветроходен кораб в тихи води.
Достойното поведение на това гадинче пред лицето на смъртта е единствената причина, поради която занимавам читателя с неговата особа и много се надявам следващите ми думи да го превърнат от фен на гъшите дробчета, в почитател на гъшия род.
*
В тази история, освен едно хрисимо гъсе, участва и един широко усмихнат индивид, който често можете да срещнете по главната, развяващ полите на вечния си дълъг черен шлифер, отдаващ чест и п ...