Гъсето

ГЪСЕТО

            Винаги съм си мечтал да се пусна по главната, облечен с бял костюм, бяла риза, с бяла вратовръзка и бели обувки, и да водя за каишка едно гъсе, но не бяло, а от онези, дето им викат неми и са дребни, тумбести и с къси крака, и дето като вървят, се клатят и казват гъ-гъ-гъ, май някои им викат юрдечки.

            Много ми са симпатични тези животинки, има някакъв чар, някакво достолепие лъха от тях, но не такова, дето се напъват да представляват нашите политици, даже не такова като на испански благородник или на английски лорд, а като на ветроходен кораб в тихи води.

            Достойното поведение на това гадинче пред лицето на смъртта е единствената причина, поради която занимавам читателя с неговата особа и много се надявам следващите ми думи да го превърнат от фен на гъшите дробчета, в почитател на гъшия род.

*

            В тази история, освен едно хрисимо гъсе, участва и един широко усмихнат индивид, който често можете да срещнете по главната, развяващ полите на вечния си дълъг черен шлифер, отдаващ чест и почитание на всеки имащ власт или пари, и... да, точно така е, не сбъркахте, наистина е бившо ченге. В нашия случай, този индивид се нарича Сивко Патриотов. Тези двамата герои ще се срещнат по нататък, а сега нека ви припомня, как ние мъжете празнувахме 8-ми март.

            Разбира се, 8-ми започва още на 7-ми с почерпката на колежките. Който си има близка колежка, си я води там някъде си, а кой си няма, тръгва на лов по кръчмите. И така ловувайки-ловувайки, някъде в ранните зори на 8-ми водиш един друг ловец на колежки, да го запознаеш със собствената си жена. Естествено, веднага ловният сезон се закрива и това, което следва, го помниш до следващия 7-ми март, но за компенсация получаваш покана за истински лов.

            Припомних тази мъжка традиция, не за да предизвикам мили спомени у читателя, а да поясня, как се запознах с единия от героите на моята история. С другия ще ви срещна по-нататък.

            И така, ето ни на 9-ти, с пушка в багажника, вратовръзка, шлифера и патрондаш с новия ми приятел Сивко на лов за пернато. След кратко разяснение, че стреля се по бяло, сиво и кафяво, а по черно не, и ялова стрелба по гумен стар ботуш, ловът започна. Както започна, така и свърши, и ето ни отново с пушка в багажника, вратовръзка, шлифер и патрондаш на път за града.

Замълчах си, макар и озадачен, когато Сивко свърна към близкото селце, замълчах си и когато спря пред спретнат двор, но не можах да остана безмълвен, когато с вързани крака ми беше представен вторият герой на моя разказ и обект на моята възхита – малко шаренопересто гъсе.

            Макар и вързано с връв, която се наричала сезал, гъсето се държеше достойно, не пърхаше, не риташе, не хапеше и понесе без възражения заключването в тъмния багажник. Докато разпитвах човека с шлифера до мен за тънкостите при изпичане на гъсе, колата излезе от селото, но не се отправи към града, а свърна по тревясал път, който разделяше на две разораното поле. Дори за миг не предположих това, което щяха да видят очите ми. 

           Сивко измъкна от багажника гъсето и пушката. Остави го в началото на угарта, а то не легна настрана, а достойно, макар и с вързани крака, се изправи. Чух два изстрела и след миг вече гъсето бягаше през разораното поле, а зад него БАТМАН, да, самият той, с разветите крила на шлифера си, вратовръзката, костюма и лачените си обувки.

*

*          *

            Вече нямам приятел на име Сивко Патриотов, както и той остана без гъсе, но все някой ден ще осъществя мечтата си, да се пусна по ларгото с бял костюм и гъсе на каишка.