От снощи бяха започнали болките. Сивата вълчица с бялото петно на челото раждаше за първи път, но успяваше да ги преодолее. Днес, обаче я преряза много силна болка и тя не издържа. Скимтенето й огласи пещерата, в която живееше вълчето семейство.
Най-старата вълчица бе останала сама след смъртта на другаря си.  Една по-възрастна двойка вълци( мъжкият бе от котилото на старата) и една млада двойка вълци ( раждащата бе от котилото на възрастната двойка). Имаше и една млада вълчица, която все още не беше пораснала за чифтосване.
Бяха прибрали един млад вълк, попаднал в капан и тежко ранен, който Човек го беше спасил и лекувал. Все пак беше родственик – неговият баща и женската от възрастната двойка бяха от едно котило. А имаха и малката вълчица, която след седем пълнолуния щеше да има нужда от другар.
Двамата мъжки бяха излезли на лов.

Когато чуха силното скимтене на раждащата двете вълчици – майки се втурнаха на помощ. Обиколиха младата и с предните лапи притиснаха корема за да помогнат. Усилията им се оказаха напразни. Старата вълчица поклати глава в знак за опасност. Постоя известно време зареяла поглед вътре в себе си търсейки нещо. И го намери. Отиде при младият вълк и му заговори. Той погледна стреснато, но бързо се окопити и тръгна с бързина, която му позволяваше все още болният крак.  Трябваше да стигне навреме до горската хижа, в която живееше Човекът, спасил го от капана. Ако той не му беше дал първата помощ и три дни не го беше хранил и лекувал, сега нямаше да е жив. Преходът не беше дълъг, но преминаваше през територията на две чужди вълчи семейства, а имаше и една глутница в района. Младият вълк бързаше душейки, оглеждайки се и ослушвайки.
Стигна до хижата и остана на разстояние. Знаеше, че двете кучета са вързани и ще предупредят Човека, а той щеше да го познае веднага. Така и стана. Човекът излезе пред къщата и видя чакащият вълк. Позна го веднага и се учуди. Още по-чудно му стана, когато видя вълкът да поклаща глава и да се обръща. Човекът беше ветеринар и разбра повика. Взе готовата чанта, пушката, кривакът и раницата с някоя посуда и други необходими за поход неща и тръгна след вълка.
Пещерата беше широка и не му представляваше трудност да влезе. Вълчиците се отдръпнаха и Човекът се наведе да прегледа раждащата. Никоя от тях не прояви недоверие. Даже тревогата и страха от очите на родилката изчезнаха. Човекът разбра, че положението е трудно. Трябваше да се направи операция. Отвори раницата и извади тенджера. В пещерата имаше малък извор, който доставяше достатъчно количество вода. Човекът накладе огън и сложи тенджерата с вода да се топли. Вълчиците стояха наблизо и наблюдаваха. Младият вълк беше излязъл пред пещерата и пазеше. Човекът бързаше, защото спасението на младата вълчица и рожбите й беше въпрос на време.
Упои  животното и веднага започна. Когато сряза корема чу изръмжаване и се обърна, но старата вълчица успокоително лизна неспокойната и тя утихна. Човекът извади вълчетата, които бяха три, и заши майката. Взе ги и ги остави пред двете вълчици, които веднага се заеха с почистването им. Малките скимтяха за да докажат, че са добре.
Човекът сложи необходимите инжекции и събуди младата вълчица. Взе вълчетата и ги остави при нея. Тя го погледна и сякаш се усмихна. После придърпа децата си и ласкаво ги заоблизва.
Изми се, прибра всичко обратно в раницата и тръгна. Двете вълчици му  препречиха пътя и той се спря. Животните подгънаха двата си предни крака и в поклон застанаха пред него. Човекът  се усмихна и като сложи длан на сърцето си, приведе глава. Вълчиците се изправиха и отвориха пътя. Младият вълк тръгна пред него и го остави там откъдето го беше взел.

Човекът дълго си спомняше тази история, а и нямаше как да я забрави защото всяка година семейството вълци заедно с малките, които беше спасил, на един и същи ден идваха пред хижата и виеха в радостен хор.