Хермафродитен идеал

Великият учен, академик професор доктор на всички науки Джон Доу Нийбоди спечели световния конкурс „Планетата за хората“. Журито от най-богатите – значи най-умните представители на човечеството, набързо отхвърли безсмислени, нелепи, антицивилизационни проекти: за увеличаване на хранителното производство, спасяване от болести и зарази, премахване на икономическите кризи, използване на океани, морета, вулкани, пустини и каквото още там, подминавано досега като база за производството на зърно, зеленчуци, плодове, животни… Както и неносещите очакваната печалба проекти от рода на полети  до Марс и Венера, плюс използването на планетите като база за овладяване на Слънчевата система, също така инвестициите в ракетната техника, създаването на мощни космически кораби и овладяването на далечни планети…

Но академик професорът предложи нещо хем лесно, хем полезно за бъдещето на хората.

Просто с един замах да се премахнат излишните човешки недостатъци – емоции, мисли, търсения, изобщо вглъбяването върху човека. И префасонирането на рода човешки в чисто биологически вид. При това – полезен вид, не търсещ звезди в небесата, а съсредоточил се върху себе си и поставената от господарите му задача.

За което сред емоциите, очакващи изтриване, се оказаха вярата, любовта, морала, интересите, всичко по-висше от биологията…

И след сто години господарите на планетата получиха новото човечество.

Основата – хермафродитизмът. Нямаше мъже и жени, камо ли останалите петдесет и повече пола. Един пол – самопроизвеждащ се, съсредоточил вниманието си върху себе си. И – извън работата! – върху междукрачието.

Новите същества не губеха време в любов, търсене на половинката, дори развлекателно-образователното порно.

Свършват поверената им работа и се заемат със себе си. Той и тя са един до друг, така че още неизлезли от завода или плантацията, органите „Той“ и „Тя“ бяха в едно. Нещо, което някои опитваха да сторят и по време на работа, но камерите ги засичаха, а надзирателите премахваха оперативно едното и заваряваха тапа на другото.

Натам беше нормално. Никакви влюбвания, никакви отклонeния от реалността, никакви… Абе, направо си ставаха женската някогашна мечта – дълготрайно единно цяло…

Така се хранеха, така спяха, така сутрин се обличаха и отиваха на работа. Като някои все още не се откъсваха – дрехите скриваха ставащото, а и околните много-много не поглеждаха – беше им по-интересно какво става под техните дрехи.

От които съчетания, разбира се, се раждаха деца. Хермафродити. Повечето нормални, някои с изкривявания. Няма как човекът да подмине човешкото. И дори да има друго „аз“ наблизо, да не се устреми към нещо чуждо. Само че чуждото си имаше свое. И също се опитваше да разнообрази целта си, та…

С две думи – оказа се, че хермафродити, но нищо човешко не им е чуждо. Особено, ако наистина е чуждо… Така започна масовият разврат. Събираха се двама/две хермафродити/ки и… Представяте си го, нали?

Ами като потърсиха разнообразяване и взеха да се групират по неколцина, по десетина, че и по стотина… Направо като моментна снимка на ято змии, мушващи се по дупките си… Или спагети без вилица.  И всичките така усукани, че често се случваше един хермафродит да е примерен по закона – в хаоса улучил своята съжителка…

Иначе – морални проблеми нямаше. Никой не посягаше със сила да накаже изневяра. Че нали трябва да бие себе си. Или „тя“ да отреже своето „той“, пък…

После се появиха първите модерни хермафродити. С по две „Той“ и едно „Тя“. Ревност, бой с камшици, опити за взаимно удушаване…

Сетне природата се изкриви и се появиха гейове и лесбийки. Трагедия! „Той“ посяга към съседното „Тя“, оная обаче се устремила към близката „Тя“, така че на първия „Той“ му остава да избере второто „Той“, или да потърси друга „Тя“, която обаче…

Абе, и тоя свят се обърка…

А уж беше идеален…