Jun 5, 2011, 12:48 AM

Хиляди пластове цигарен дим 

  Prose » Narratives
1321 0 8
3 min reading
"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа косата и да пропуша преди толкова години.
Той. И тя. Заедно. Все още. След толкова години. Мислех си, че няма да изкарат дълго. Че ще я зареже за някоя друга, както заряза мен за нея навремето. Не можех да го забравя. Не можех да забравя него. Не можех да забравя и нея. Сигурна съм, че всеки на мое място би мразил "любовницата" на най-голямата си любов. Да, колкото и да бях наранена, никога нямаше да спра да го обичам...
След раздялата ни имах чувството, че се побърквах... Отрязах къдриците си, пропуших... Тъпо. Но пред очите ми беше тя. Не можех да я изтрия от съзнанието си. Виждах я навсякъде.
Трябваше ми толкова време, за да скрия онази любов под хиляди пластове цигарен дим. Беше ли любов, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Станкова All rights reserved.

Random works
: ??:??