Изходни Вещества

(Пролог)

Светофарът има три очи, а аз – три думи в устата, които не мога да изрека на глас.

Такси.

Дъжд

И

Топлина

Е

Формулата за уют през Септември.

Разбирам:

Когато вали изглеждам красив, някак в покой; когато вали фенерите блещукат, пречат ми да заспя и на събуждане е най-трудно да се пребориш със Себе Си. Познавам хора, които ги боли от Себе Си.

Мен ме боли от един Контрабас…

I

Атом

Градът вали и е толкова самотен.

Самозавил се е с кисел шал от мъгла.

Тук – през прозорците на таксито всичко изглежда фалшиво, като насън…

II

Атом

“Чупи сам при спешни случаи!” гласи съобщението на стената, случаят винаги е спешен и все някой някъде Трябва за нещо да се обяснява.

А защо?

След като Трябва е изкуствено присаден плевел в Градината на Ума?!

III

Атом

Сънувах, беше като филм. А наяве е като в роман…, въобще напоследък нищо не е такова, каквото изглежда. Само Музиката на деня ми… Музиката, която слушам.

От Септември е…

IV

Атом

Донесох ти нещо малко и твърде близо до мен, донесох ти Думите си. Те са най-красивата част от цялото ми тяло…

V

Атом

Какво е атом?

Мъничката съставна частица на Очакванията ми, както и на Всичко Останало, разбира се.

А какво е срамът?

Желанието да се разсека и да стана неутрино…

VI

Атом

Подозирам, че моят Свят е достатъчно голям за мен, но не и за да побере дори една билярдна частичка неутрино от Любовта… Вече не… Никога вече…

Взаимодействие

Аз и Ти са имената на две взаимно отблъскващи се частици… (Защото привличането би ги унищожило.)

VII

Атом

Перифразирам смъртта си всеки ден, малко по малко. А накрая… Няма да мога да различа копието от оригинала, ще забравя да умра…

VIII

Атом

- Толкова пъти си се самоубивал, че вече си безсмъртен – казва с укор Александра.

- Не съм виновен, че Алиса ми подари за рождения ден наръчника “1814 начина да сложите край на живота си”…

IX

Атом

Разпад на мен.

Разпад на спомените ми,

Всичко това, докато чакам…

Омръзна ми да чакам Случайността.

Отивам да я предизвикам.

X

Атом

Химията на Живота ми и Химията в девети клас твърде много си приличат по това, че се провалих в и двете.

(Химикът ме пощади с тройката, но Животът ме остави на поправка…)

Не мога да разбъркам съставките в правилното съотношение, никога не съм го можел…

(В какво съотношение са валежите в страната и намръщените лица на хората по улиците?)

Освен това бъркам дали има или няма остатък…

А верният отговор е, че Винаги нещо остава, независимо колко е малко и незначително…

Да, Винаги нещо остава…

Останките от мен…

(Колкото и да са малки…)

Кой ще ги събере?

Кой ще ме събере?

Та аз дори не съм Хъмпти-Дъмпти!

Химията на Живота ми.

XI

Атом

Всичко обърках и преобърнах, въртях се бясно - протон около ядрото на отчаянието си…

После…

После се удавих и настъпи процес на

Бавна…

Мъчителна…

Неотменима…

Демолекуляризация на Очакванията ми…

XII

Атом

Сънувах, че е Септември.

Ужасен, отворих очи.

Погледнах навън.

Наистина беше Септември.

XIII

Атом

Късно е.

(Или твърде рано.)

Градът се прозява и нахлузва чехлите си, отпива първите глътки кафе.

Още един ден…

Поредният ден…

Поредният ден без

Формула,

Без Изход

Или

Смисъл.

Краен Продукт

Отивам да вкарам малко серен диоксид в белите си дробове. То друга полза от Химията не ми остана…