Хитър Петър и терзията
Хитър Петър, когато бил малко момче, се хванал за чирак при един терзия. Там чиракувал и племенникът на майстора - Стоянчо, който бил доста глуповат и мързелив. Сутрин трябвало да се донесе вода, да се измете шивачницата, да се запали кюмбето през зимата, да се подредят топовете плат. Двамата чираци трябвало да свършат всичко, но племенникът нищо не пипал, а сетне Петър отнасял кавгите. Омръзнало на малкия хитрец да прави това сам и решил да покаже на глупака как се мързелува на чужд гръб.
Един ден той заговорил Стоянчо.
- Снощи сънувах дядо си.
- Дядо ти нали беше починал?
- Да, преди три години. Дойде при мене и ми вика: „Петре, тука е много хубаво, ама само за трудолюбивите. Мързеливите ги карат по цял ден да работят. Това, което е трябвало да правят като живи, а не са, сега го довършват. Щом изпълнят всичко, тогава ги оставят да почиват. Има тука един, Данчо – цял живот нищо не похващал, вече три години няма почивка. Никой не знае, колко години още ще се блъска. Аз съм от почиващите, щото нищо не съм оставял несвършено. За това, момчето ми, да слушаш майстора, що ти дума и каквото нареди да го изпълняваш.“ Туй ми рече дядо и после си тръгна.
- Е, Петре, то цяла приказка си сънувал. Я, чакай, да ида да донесе малко кюмюр за печката!
След няколко дни майсторът извикал малкия хитрец.
- Момче, ти какво си бръщолевил на моя племенник? Не смее вечер да заспи, докато не свърши всичката работа – и пернал момчето по врата. – Дядо ти не каза ли, че там на лъжците вратовете им все са червени.
- А, не майсторе. Не помня таквоз нещо. Ама, спомена да не посягам на никой, че побойниците на оня свят по цял ден ги шамаросват онези, дето преди това са били бити от тях.
Шивачът смръщил вежди, измърморил нещо и продължил да си върши работата.
© Светлан Тонев All rights reserved.
