Хитър Петър, когато бил малко момче, се хванал за чирак при един терзия. Там чиракувал и племенникът на майстора - Стоянчо, който бил доста глуповат и мързелив. Сутрин трябвало да се донесе вода, да се измете шивачницата, да се запали кюмбето през зимата, да се подредят топовете плат. Двамата чираци трябвало да свършат всичко, но племенникът нищо не пипал, а сетне Петър отнасял кавгите. Омръзнало на малкия хитрец да прави това сам и решил да покаже на глупака как се мързелува на чужд гръб.
Един ден той заговорил Стоянчо.
- Снощи сънувах дядо си.
- Дядо ти нали беше починал?
- Да, преди три години. Дойде при мене и ми вика: „Петре, тука е много хубаво, ама само за трудолюбивите. Мързеливите ги карат по цял ден да работят. Това, което е трябвало да правят като живи, а не са, сега го довършват. Щом изпълнят всичко, тогава ги оставят да почиват. Има тука един, Данчо – цял живот нищо не похващал, вече три години няма почивка. Никой не знае, колко години още ще се блъска. Аз съм от почиващит ...