Хоби
Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-много работят...”
Женска логика: „Това твоето е хоби...”
Мъжки реализъм: „Ама вярно, ще знаеш... Това – робите – били все хора с хобита... Ни пара им давали, работели непрекъснато... Хоби, бе... Пари не носи...”
Женска контра: „Получавали са храна и покрив...”
Мъжки разум: „И защо никой не иска да е роб, щом има такова хубаво заплащане...Впрочем, вчера като ми прибра парите от заплатата – аз роб ли съм?”
Женска демагогия: „Каква е ползата от всичко това? А? Каква е?”
Мъжки сарказъм: „Ами ползата от твоите кремове и мазила?”
Тук – тишина. Сърдита, нагнетена... Появява се чаша с кафе – за успокоение...
Женски хоризонти: „И защо не напишеш нещо – пари да изкараш?”
Мъжка вселена: „Защото не ми е интересно това, което се заплаща. А и имам все още лице, не ща да стане сурат...”
Женски поглед: „А?”
Мъжка заядливост: „Ами мисли малко... То сега джурналята хептен не мислите... Важното е да се запишат безгрешно думите на някой си и никакви анализи на смисъла им...”
Женска практичност: „Ама от това парите идат... Пък ти само се плюнчиш и кефиш...”
Мъжки мироглед: „Абе, то и магистралките се плюнчат и кефят... Даже пари получават... Но пуста архаичност – не ставам за педал...”
Женски мечти: „Видя ли по телевизията оня гей какви дрехи носи... И колко е тънък, романтичен...”
Мъжки похват: „Ама така може ли... Що не го вземеш?”
Край на разговора...
Аз след малко сядам и се захващам да работя. По хобито си...
https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
