Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-много работят...”
Женска логика: „Това твоето е хоби...”
Мъжки реализъм: „Ама вярно, ще знаеш... Това – робите – били все хора с хобита... Ни пара им давали, работели непрекъснато... Хоби, бе... Пари не носи...”
Женска контра: „Получавали са храна и покрив...”
Мъжки разум: „И защо никой не иска да е роб, щом има такова хубаво заплащане...Впрочем, вчера като ми прибра парите от заплатата – аз роб ли съм?”
Женска демагогия: „Каква е ползата от всичко това? А? Каква е?”
Мъжки сарказъм: „Ами ползата от твоите кремове и мазила?”
Тук – тишина. Сърдита, нагнетена... Появява се чаша с кафе – за успокоение... ...