Кирил Бланков бе задминал пенсионната възраст, но още имаше пиетет към училищната геометрия. Беше понаписал по някоя и друга книжка, за да имат даскалите чувство на респект и на страхопочитание към него. И да, името му беше придобило известност в училищните среди и в министерството на просветата. А някога, ех, някога, си беше въобразил,че ще стане ас в областта на Алгебричната топология. Но това си остана едно славно и незабравимо време. Време на несбъднати надежди. Беше трудолюбив и амбициозен и леко приличаше на известния в миналото актьор Питър Строс. Но както казахме, главната страст на Бланков бе геометрията. Обичаше да издевателства над "жертвите" си с помощта на неочаквани и стряскащи хомотетии. Няма значение, че и него самия биха могли да го стреснат с подходящо подбрана задача за 7-ми клас - от онези малки и на пръв поглед невзрачни задачки, в които всеки професор можеше да си строши зъбите. Където не помагаха нито хомотетии, нито еднаквости, нито ротации и транслации, а също и всякакви там симетрии - централни, осеви и прочие. Абе дадат ли ти такава задача, умрял си и има да се червиш, при това толкова повече, колкото повече титлички имаш пред името си... И все пак Бланков обичаше да си служи с хомотетията Хи с център медицентъра на триъгълника и с коефициент -1/2. И не случайно. С тази хомотетия се доказваше, че центърът на описаната около триъгълника окръжност, медицентъра и ортоцентъра на триъгълника лежат винаги върху една права - правата на швейцарския математик Леонард Ойлер, станал храненик на Екатерина Велика в Петербургската академия на науките. Бланков с гордост оповестяваше теоремата на Ойлер, сякаш тя беше негова собствена теорема. Но още повече се гордееше той с окръжността на деветте точки, открита от Ойлер и Фойербах, защото там се намесваше и втора хомотетия Хи1 с център ортоцентъра на триъгълника и с коефициент 1/2. Ех, ако можех да се скрия зад гора от хомотетии, мечтаеше Бланков, представяйки си с какво огромно уважение щяха да го гледат учениците, които подготвяше за олимпиади и техните объркани учители. Цял живот бе искал само едно - да намери собствена хомотетия - хомотетията на Кирил Бланков и да остане да сияе като ярка звезда в учебниците на издателство Анубис. Но не му се отвори парашутът. Само дано не направят реформа онези от просветното министерство, стреснато мислеше той, та да изхвърлят хомотетиите от родното образование, че без хомотетии накъде...? И от този страх го налегна старческа умора и той заспа и засънува, че Ойлер и Фойербах, стиснали дружески ръце, идват пред паметната плоча на гроба му, за да изпишат хомотетията на третото хилядолетие върху нея - хомотетията на Кирил Бланков!