Храмът на Соломон
... И Бог каза на Исус Навин, наследника на Мойсей :
„ Обикаляй около укрепения град Йерихон шест дни поред със седем свещеника,
носещи кози рогове и следващи Кивота на завета. И на ден седми надуйте роговете."
Исус Навин изпълни божията заръка.Щом надуха роговете, стените на Йерихон рухнаха.
Из библейско сказание за превземането на Йерихон.
Георги стоеше невярващо и гледаше изкривеното от гняв лице на Давид Еклисияст. Понечи да натисне бутона Esc на компютъра, но две скоби моментално изскочиха от дръжките на креслото и заключиха ръцете му. Не можеше да мръдне. Не му оставаше друго, освен да се примири със съдбата си и да съжалява за това, че не се е усетил да избяга навреме. Вече беше много късно.
-
Всичко започна от едно телефонно обаждане. Беше излязъл от банята, когато телефонът звънна. Заметна хавлията и го включи на спикер.
- Здравей, Джордж, как я караш в България? - обаждаше се приятелят му Джейсън Гарет от Манхатан.
Георги седна бързо на леглото в спалнята и погледна дисплея на телефона.
- Казвай, Джей ! Едва ли се обаждаш до София за да разбереш как съм.
Отсреща се чу приглушен смях.
- Прав си, човече. Знам, че си добре. Още ли не си женен?
- Не съм, Джей . Теб какво те засяга. Казвай, защо се обаждаш?
- Имам две новини за теб, Джордж. Едната е много добра а другата по-малко. С коя да започна?
Преди време с Джейсън бяха програмисти в една американска компания в Алабама. След кризата, Георги се прехвърли да работи от България за същата фирма а Джейсън напусна и намери работа в една софтуерна компания в Манхатан. Пишеха си емайли, но никога не се чуваха по телефона.
- Започвай с добрата новина, Джей !- извика бодро Георги.
- Поканен си да работиш в компанията на мой приятел. Заплатата е огромна. Няма шанс да я откажеш. Също ще плащат наема на апартамента ти в Манхатан.
- Давай лошата!
- Ще работиш за едни чичковци с малки шапчици на темето.
Това беше сигнал, че трябва да се договоря на висока заплата, защото после трудно се договаря повишение, когато шефът ти е евреин.
-
Самолетът се приземи плавно на пистата. Джейсън го чакаше на изхода на аерогарата. Ръкува се бързо с него, огледа се, даде му знак да мълчи и натовари багажа му на черен джип BMW. Потегли бавно, след което подаде газ.
- Защо е тази тайнственост ? - попита Георги.
- Желателно е никой да не знае, че си дошъл, Джордж. Помолиха ме от компанията. Работят по някаква секретна програма свързана със сателитите на Илон Мъск. Знаеш за 5G мрежата от 7500 сателита на орбита около Земята. Ще работиш по нещо свързано с нея.
Георги се замисли. Спомни си как гледаше в небето светлите точки наредени в редица.
- Дали Бог, ако го има, ще ни прости всичко това, което правим с нашата планета.
- Не зная, Джордж. И аз мисля, че е лудост. Пета генерация Интернет. С лазарен обмен на информация между сателитите. Всемирен. По-бърз от мисълта.
- Казват, че Илон Мъск закъсал финансово заради пандемията от COVID-19.
- Беше пред фалит, но от някъде му помогнаха. Някой наля много пари в сметките му. Сега, когато откриха ваксината и я прилагат на всеки човек на планетата, никой няма да боледува от вируси.
Джипът спря пред огромна сграда приличаща на хотел. Джейсън свали багажа, ръкува се бързо и каза:
- Утре ще дойдат да те вземат. В седем часа да си готов. Те не обичат да закъсняваш.
На другия ден, точно в седем, телефонът на Георги позвъня. Сив Нисан металик го чакаше пред сградата и го отведе в едно забутано кътче в покрайнините на Манхатан. Ниска сграда с нищо не подсказваща състояние на голяма фирма. Посрещна го дребен човек, здрависа се с него и го заведе да го запознае с Менажера на компанията.
Георги се опита да договори заплатата си. Смънка някаква цифра. Менажера го изгледа, взе договора, написа сума почти двойно по-голяма от казаната , завъртя листа и му го даде да го подпише.
Още през първата година Георги се показа, като водещ програмист. Създаваха програма за ограничение и контрол. Щяха да използват новата сателитна връзка, за да управляват дистанционно коли, автобуси, камиони. Да следят популацията на животни. Да измерват температури и налягане в различни точки на планетата.
На третата година Георги вече сглобяваше отделните елементи на програмата създадена от десетки програмисти и колкото по-близо стигаше до края, толкова повече се удивляваше. Програмата беше готова. Имаше моменти в които се ужасяваше от мащаба на постигнатото.
Една сутрин Георги получи емайл от главния офис с предложение за позиция на главен Менажер в новооткрит клон на компанията. Колебаеше какво да отговори.
Имаше сериозна приятелка и се чудеше как да ѝ каже, когато един ден сива кола спря пред офиса. Млад, усмихнат мъж с костюм и вратовръзка му предаде, че се налага спешно да се срещне със собственика на компанията във връзка с нови проекти. Самолетът на компанията го чакаше на летището.
Георги доста се учуди, като видя самолет с три двигателя. Обикновено с такива се извършваха презокеански полети. След кратка маневра машината се плъзна елегантно по пистата, пое плавно нагоре и се насочи на изток. Холът беше просторен. С луксозни седалки, наредени в два реда. Имаше бар и едно младо момиче, което му се усмихваше.
- Какво ще пиете,сър?
- Уиски - отвърна Георги без да се замисля. За къде летим?
- За Йерусалим. Там е един от централните офиси.
Георги въздъхна отегчено. Това беше неочаквано. Не предполагаше, че имат офис чак е Израел. Предстоеше му да лети цяла нощ.
-
На частно летище близо да Йерусалим го чакаше лимузина, която го заведе в луксозна вила.
Тя се намираше на едно възвишение а около нея бяха разположени автоматични охранителни съоръжения, сякаш бяха в центъра на военна база.
- Здравейте, Джордж! - посрещна го нисък, черноок мъж. Аз сън Давид Еклисияст – собственик на компанията за която вие работите. Следя работата ви от близо и съм възхитен от успехите ви.
Георги се здрависа разсеяно и погледна укрепленията.
- Нали знаете? Със съседите сме във постоянна война. Но вие не се страхувайте. По-силните сме ние - сподели Давид с широка усмивка. Предполагам сте уморен от полета. Ще ви покажа стаята. Може да използвате басейна. В стаята ви има бельо и дрехи по ваш размер. Облечете което ви хареса. Ще се срещнем утре сутринта. Искам да ви покажа нещо, от което ще останете възхитен.
На другия ден, Георги не беше допил кафето си, когато Давид дойде.
- Добро утро, Джордж. Днес ще те запозная с плодовете на твоя тригодишен труд.
Давид го поведе в задния двор на вилата си и влезе в гаража.
- Погледни в този процеп и не мигай.
Георги погледна в процепа от където електронен четец плъзна лазарен лъч по ириса на очите му. Светна зелена лампа и една стена безшумно се премести. Георги погледна учудено.
- Готово ! - плесна с ръце Давид. Върви след мен !
Зад стената имаше асансьор, който ги отведе седем етажа надолу.
Беше някакъв бункер пълен с електроника. Когато преминаваха надолу се виждаха хиляди цветни мигащи лампички по блокове наредени в метални стелажи.
- Време е да научиш истината, Джордж - каза Давид и отвори вратата на асансьора.
Бяха достигнали дъното на бункера. Влязоха в нещо като командна зала с екрани вместо стени. В ъгъла стоеше златен сандък поставен в стъклен куб. На капака му два орела бяха кръстосали крила. Когато ги огледа от близо, Георги видя, че това са ангели.
- Знаеш ли какво е това, Джордж?
- Ковчега на завета?
- Да. Правилно. Това е Кивота - отвърна Давид с усмивка. В момента се намираш в храма на Соломон. Историята казва, че е унищожен през 587 преди новата ера, но това е половината истина. Храмът е строен нагоре и надолу. Докато вавилонците са унищожавали надземния храм, само малко посветени са знаели за долните етажи. Тук древните са скрили Кивота и жезъла на Аарон. Хиляди хора са го търсили. После измислили историята, че Кивота се намира в Етиопия. В църквата Свети Сион. Сега ти си един от посветените, Джордж. Проучихме те. Знаем, че имаш еврейски корени. Гениален си. Ти си един от нас.
Георги не вярваше, че всичко това му се случва.
- Какво смятате да правите, Давид?
- Нещо много просто и много значимо. Програмата върху която работеше е „ Програма за тотален контрол“. Той ще бъде наложен върху всеки един индивид на планетата.
За целта ще използваме сателитната система в космоса.
- А какво ще каже Илон Мъск за това?
- Той дори не подозира, Джордж. Той сега е заслепен от гения си и мисли само за мисията до Марс.
- А хората? Как ще ги контролирате?
- Имаме два метода. Единия – по-лошия е чрез Кивота. Това е извънземно съоръжение за усилване на ниско честотни, високо амплитудни сигнали в зоната на инфразвука. С него може да се разрушат градове. Идеята е чрез сателитите да изпратим мощен инфразвук. В състояние сме да достигнем до всяка точка на земното кълбо и да предизвикаме разрушения, без да унищожаваме населението.
Кивота излъчва и радиоактивен фон. Предполагам, захранва се с радиоактивни елементи. За това го съхраняваме в куб от оловно стъкло.
- Господи! - възкликна Георги. А втория метод?
- Да! За втория метод някой може да го сметнат за нехуманен, но както е казал един наш заклет враг: „ Целта оправдава средствата“.
Давид потърка брадата си, сякаш се чудеше дали да сподели истината.
- Във ваксините за COVID-19 се съдържа чип, Джордж. Вируса беше пуснат, за разреждане на човечеството, унищожаване на болните и възрастни индивиди и за масова имунизация с която да се имплантират чипове. Ние пуснахме ваксината. В тази информация са посветени ограничен брой хора.
- Кои сте вие, Давид? Коя е вашата организация? МОСАТ?
- Не-е-е. Подценяваш ни, Джордж. Ние сме тайно общество, създадено от преди три хилядолетия. Ние сме управлявали и имаме план пак да управляваме света. Управлението ще се реализира със седем стъпки. 5G е петата стъпка. Петата генерация. Остават още две. 7G, това е пълния контрол. Към това се стремим. При 7G ще може да контролираме човечеството. Избори, демокрация – всичко това ще е прах в очите. Ние ще контролираме емоциите и желанията на хората. Защото сме богоизбрани.
Георги не вярваше, че всичко това му се случва.
- Кой ще командва? Ти ли?
- Аз съм по-надолу в стълбицата. Занимавам с техническата част. Има много над мен. Сега е време да стартираш своята програма и да докажеш лоялността си към нас – богоизбраните. Включи компютъра!
Георги щракна копчето и на стената се появи всевиждащото око над недостроената пирамида и надписа : „ NOVUS ORDO SECLORUM ” - НОВ СВЕТОВЕН РЕД .
- Всичко е заредено Джордж, просто натисни ENTER и ставаш един от нас.
В този момент Георги трябваше да скочи от стола. Направи грешка, като посегна да натисне Esc. Сега скобите на креслото се впиваха все по-силно в ръцете му.
Първоначалния гняв в очите на Давид беше угаснал.
- Ти ме разочарова, Джордж. Толкова разчитах, да ми помогнеш в следващите стъпки.
Предаде ни. Сега трябва да се разделим.
- Това е лудост, Давид. Кои сте вие? Господ ли сте , че искате да диктувате съдбите на хората? Не е късно да изтриеш програмата. Направи го!
- Съжалявам, Джордж!
Давид се огледа, отиде до бюрото, извади от чекмеджето кутийка в която имаше подготвена спринцовка.
Георги разбираше, че времето му изтича. Огледа се и видя кабела на някакво устройство, включен в контакт, монтиран в стената. Той вдигна крак и с все сила стовари петата си върху щепсела. Нещо изпращя, чу се прещракването на предпазител, мониторът угасна а скобите притискащи ръцете му се прибраха под дръжките на креслото под напора на придържащите пружини.
В първия миг в който Георги се почувства свободен скочи и нанесе силен удар в челюстта на Давид. Падайки, Давид удари главата си в ръба на бюрото, след което се стовари безчувствен на пода.
- Колко си крехък, Давид! А искаше да управляваш света - помисли си Георги.
Бръкна в джоба си и извади телефона. Беше стоял около един час под земята.
Засили се да се качи на асансьора и да тръгне нагоре, но се спря. Спомни си, че предишния ден получи от Джейсън малка апликация за телефона, която след инсталиране издаваше някакви жужащи звуци. Погледна Кивота и възкликна:
- Проклет да си, Джейсън! Всичко си знаел.
Изпрати програмата в телефона на Давид. Хвана палеца му и го отключи. След това пусна програмата на много лека вибрация и плахо се приближи към Кивота. Ефекта беше поразителен. Десет милиметровите оловни стъклата се пръснаха , стаята се разтресе а една от стените леко се пропука.
- Мили, Боже !
Георги нагласи програмата за вибрации да се включи след десет минути. Постави телефона до кивота и хукна към асансьора с надеждата, че не е получил опасна доза радиация.
Грабна от гаража ключовете за колата на Давид , скочи в нея и натисна педала на газта.
След десет минути се почувства кратко но много силно земетресение. След като праха се разнесе, Георги видя, че хълмът беше изчезнал. Беше потънал в земята заедно с вилата. Това го наведе на мисълта, че от долу е имало подземна пещера.
Прибра се в Америка през Канада с българския паспорт.
Позвъни и на Джейсън, но електронен женския глас любезно му обясни, че такъв телефонен номер не съществува. Отиде до фирмата и видя, че сградата е разрушена а на нейно място се подготвяше голф игрище. Колата му беше изчезнала.
Пресрещна приятелката си Оля, когато излизаше от работа.
- Хей, къде се губиш пет дни - усмихна се тя и го погледна със сините си очи любовно.
- Не ме питай! Ще ти разкажа история, от която косата ти ще настръхне.
Отидоха в квартирата на Оля и Георги и разказа цялата история. На нея естествено не и се вярваше. Каза му, че се обадили от фирма в Чикаго за да ѝ предложат работа и ако иска може да отиде с нея. И без това не харесва Манхатан.
На другия ден в централата на Федералната Служба за Сигурност (ФСБ) в Москва се получи съобщение от агент Малина, че Системата за тотален контрол (СЗТК ) е унищожена. Субекта унищожил системата е под контрол и заминават за Чикаго. Агент Малина получи заповед да направи опит да го привлече в нов проект.
Рано сутринта в Белия Дом телефонът звънна.
- Мистър Президент, търси ви президента на руската федерация.
- Свържи ме!
- Добро утро, мистър Президент, поздравявам ви с унищожението на системата за тотален контрол - чу се мека руска реч.
- Благодаря Ви, господин Президент! Получих доклада преди дни.
- Сега остава само да решим как ще процедираме с имплантираните чипове на населението - каза руснака.
- Прав сте! Време е да се договорим, да срещнем секретарите си и да установим новия световен ред.
© Марко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много увлекателно, успяваш да задържиш интереса непрекъснато. Обикновено при такива дълги текстове прескачам разните локумести, скучни описания, тук не прескочих нито думичка
-
Марко, впрягай шейната с разкази, имаме нужда от тях! ЧНГ, с пожелания за здраве и творческо вдъхновение!
-
Ха, "светлото" бъдеще! Ама то, май е на път да се случи! Страхотно пишеш!
Честита 2021 г.! Дано е много по- различна и това, което си описал да си остане в раздел фантастика! Бъди здрав!
Поздрав, за прекрасната творба! -
Поздравления и от мен! Актуално и много истинско, чак пари.
-
Благодаря, Краси ! Съгласен съм с теб !
Благодаря, Георги ! Определено няма скандал.
Мариана , Пепи , подарявам ви усмивка.
Благодаря,Николай ! Има низ от случайности, които определят местото. Кой гласува, в какво настроение е, кога е публикуван разказа, колко дълго е стоял на първа страница, колко хора са влезли в страницата ти. Не винаги най-добрият разказ печели. Регламента не е идеален, но по-добър за сега нямаме.
Това не е професионален конкурс. Приеми предизвикателството като шега между приятели. Участвай отново. Поздрави ! -
Честито, Марко - скоро да ни зарадваш с нови произведения. Радвам се! Победители във всички конкурси са всички, още щом са решили да участват. Първият път, когато аз участвах в конкурс тук, бях на последно място. И какво от това. Пишете заради читателя и заради вас самите - такъв ми е призива. А класирането при участието в конкурси не е добре да оказва влияние на вдъхновението. Нали се споделя за удоволствие!
-
Тъкмо обмислях завръщане към конкурсите, че скоро не е имало голям скандал около тях, но май ще оставя за по-нататък...
А хората са такива - справка, последната новооткрита картина на Леонардо... Преди да се разбере чия е, цената и няма милион... Сега...
Бая над 100 милиона...
Тоест, хората робуват на името! Такива сме! Факт!
Николай, страхотен автор си - тук само на трима автори четя дълга проза с удоволствие, ти си един от тях. Мнението ми е, че не трябва да обръщаш гръб на читателите си тук...
Това исках да кажа и се оттеглям от коментарите към тази творба.
ПП
Извинявай, Марко, и поздрави от мен още веднъж. -
ЕдинСкитник (Николай Гешев) - тези конкурси са и резултат на обстоятелства: кой прочел, кой гласувал, така че не ги мисли толкова. По-важното е, че провокират хора да пишат и участват, няма материална награда, така че не сравнявай несравними неща.
Предпочитания, симпатии към даден автор - защо не? Аз не чета всичко, а в тоя раздел все по-рядко влизам. Тук съм заради няколко мои фаворити, иначе не се чувствам длъжна да чета и оценявам всичко.
Всеки сам за себе си решава къде, как и какво от себе си да представя, нали? -
Честито, Марко.
-
Поздравления!!!
ЕдинСкитник (Николай Гешев) - Гешев, не го прави! Аз пак ще те намеря, и другаде да си, но съм ти фенка и обичам да те чета.
Вместо да си ги мерите. мислете поне малко и за другите! -
Благодаря ви, приятели !
Надявам се да намеря време скоро и да посетя произведенията ви !
Поздрави ! -
Поздравления!
-
Е, когато един хубав, и най-важното - интересен - разказ спечели, може да сме доволни. Дори и от такива като мен, дето много-много не са по конкурсите (освен за заемане на длъжност). Поздравления отново, но не за първото място, а за много хубавия и интересен разказ!
-
Честито на победителя. Чакаме новата тема
-
Благодаря, Безжичен ! Внесох поправка на КГБ с ФСБ. Благодаря за оценката !
-
Човешките амбиции са си реални...
Чудесен анализ, Маргарита ! Благодаря за коментара ! -
Ужас! А, уж е фантастика! Да, ама уж! Човешките амбиции са си реални. А, аз толова се надявах тази пандемия да ни поозъбти и направи по-социални и емпатични! Поздрави! Изключителен автор! А, аз ще продължа да гриза въпроса: как да се сложи под контрол свръхамбицията?
-
Благодаря. Yuri !
-
Хареса ми! Успех, Марко!
-
Благодаря, Николай !
Поздрави на Манхатан, Светлана ! Благодаря за оценката !
Дон Бъч, благодаря за посещението на моята страница. Радвам се, че хареса фантазийте ми в стила на Джак Дю Брул.
-
Интригуваща фабула + страхотно въображение = супер разказ. Браво, Марко! Искрени адмирации!
-
"Понечи да натисне бутона Esc на компютъра, но две скоби моментално изскочиха от дръжките на креслото и заключиха ръцете му"
И аз натиснах бутона и какво съвпадение - обадиха ми се от Манхатън Пишеш завладяващо -
Хубав и интересен разказ.
Сега май е ФСБ, а не КГБ, ама все тая... -
Благодаря, Невена !
-
Всички конспиративни теории, събрани в едно. Браво!
-
Благодаря, Дочка !
Николай, нали разбираш, че всичко, което съм писал са фантасмагории.
-
Фантазия, която крие в дълбините си историческа реалност и бъдеща съдбовност. И както винаги, ... може ли нещо значимо да стане без нещо българско, в тези вечно "тихи вибрации"? Успех, Марко!
-
Благодаря за посещението, Валентина!
Като се замисля, май си права.
-
Напълно в унисон. И да, доста фантастично е.
Реално май нещата са доста по-прости. -
Благодаря,Лина !
-
Откакто свят светува Страхът винаги е контролирал, контролира и ще продължи да контролира свободната воля. Припявам си, с фатално изменение Фреди Меркюри, като в момента текста звучи горе-долу така: "Кой би искал да се страхува(те) вечно?" Комплимети, Марко, за разказа. И до нови срещи!
-
Благодаря, Жени !
Пепи, нямат нужда от чипове.
През радио, телевизия, Интернет ни манипулират и правят с нас каквото си искат.
Чиповете са вече в главите ни под формата на канализирана информация. -
гласувах
-
С което те подтиквам към II-ра част, да ни извадиш чиповете
-
Не съм от "посветените" Блу. Седмиците зад името ми са само за късмет
Благодаря, Костадин! За ваксинациите не знам. Както бързат да ги създадат и съкращават изпитателния срок, току виж след ваксиниране са ни поникнали крила, рога, ще станем като прилепи.
-
Никаква ваксинация повече няма да си правя заради теб Марко,страхотна история.Поздрав и успех.
-
Знаех си, че си от посветените Успех!
-
Севделин, чудесна тема. Нямаше да участвувам но ме изкуши.
За легендата:
Израилтяните носят Ковчега на завета ( на гръцки „Кивот“) със себе си при битката за Йерихон. Бог казва на Исус Навин да обикалят седем дни с Кивота и кози рогове( рог за свирене) около крепостта. На седмия ден да надуят роговете. Те надуват роговете и стените на крепостта рухнат. За повече подробности - при чичо Google.
Благодаря, Светулке. Всички се надяваме да ни се случи нещо добро.
Благодаря, Дени. Ако съм успял да предизвикам визуални емоции ,
значи съм се справил някак си.
Благодаря, Емиле. Темата е забавна. На няколко пъти едва се удържах да не избия на хумор. От физична гледна точка разказа си е тюрлю гювеч. Надявам се няма да ме укоряват, че това или онова не е възможно. Все пак е фантастика. Значи мога да си фантазирам.Единствено бих се радвал ако ви е било забавно.
Пепи, радвам се че си усетила закачката в края. -
Има някои дребни правописни и пунтуационни грешки, като неправилно използване на пълен и кратък член, но не е толкова важно. В известен смисъл си се докоснал до темата на предизвикателството. Имаме някаква древна загадка, но си минал край нея мимоходом. А и не разбрах в каква връзка е цитата от Исус Навин и падането на стените на Йерихон.
-
Загадки от миналото с проекция в бъдещето. Да се молим Свети Георги отново да надвие ламята, има още време, но започва обратното броене . Поздравления, Марко, и успех!
-
Марко, направо филм!
Страхотно е, човече. -
Марко, блестящо си се справил със задачата! Впечатлен съм!
Темата на предизвикателството е много интересна, но също и трудна за изпълнение. Порчев е вдигнал малко летвата 🙂, за което му благодаря!
Поздравления! -
"- Сега остава само да решим как ще процедираме с имплантираните чипове на населението."
Като раздела - фантастичен!
Успех! -
Благодаря, Краси ! Искрено се надявам да не стане реалност .
-
Аз пък си помислих точно това- щом някой си мисли за това, защо и да не е реалност или да не стане реалност. Хареса ми- написано увлекателно и го изчетох на един дъх. Гласувам Успех в предизвикателството, Марко!
-
Благодаря, Пухче ! И аз се надявам всичко това да са само мои фантазии.
Като си помисля, че нищо голямо не става случайно и на мен косата ми настръхва . -
Благодаря,Мариана ! Дано Порчев не каже пак, че разказа не е по темата.
Спи спокойно! Лошото предстои.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хората нямат време за дълги разкази от 30-40 мин.
Жалко, че понякога художествеността се губи.