Днес няма да мисля за теб! Ето, почвам!
Събуждам се и изобщо не усещам аромата ти, който (как, по дяволите) сякаш се е напластил във всяко кътче на спалнята.
И ето, ставам и си приготвям закуска и даже и не мисля за това как приготвях и за теб всяка сутрин.
Обличам се и не ми липсва начинът, по който дърпаш дрехите от ръцете ми, защото "когато сме заедно те не са ни нужни".
Тръгвам за работа- винаги е било абсолютно ненужно да ме изпращаш, мога и сама! Денят минава учудващо бързо и добре, че не мога да си спомня колко бавно се нижеха часовете до следващата ни среща.
Прибирам се - притрябвал ми е някой да ме посреща. Влизам в тъмния, празен студен и неприветлив апартамент. Не, не помня да е било различно, когато беше тук.
Никoй не е напазарувал, но и без това тия дни съм качила няколко килца. Значи решено - просто ще хапна консерва с риба тон. Няма кой да сготви нещо по- специално, но, Боже, и без това е крайно време да се науча да готвя! Нахраних се (определено трябва да си купя готвар ...