Безмълвно вървеше малко момиче с цвете в ръка. Гледаше красивото растение сякаш бе едно едничко на света и не отместваше поглед. Хората минаваха покрай него за миг учудвайки се, но после се връщаха в забързаното си ежедневие забравяйки го. Тя беше на 6 години, с бяла като сняг кожа и големи красиви тъмни очи. Косата и не беше много дълга, но къдриците и падаха пред тъжното и празно личице. На него не беше грейнала наивна и изпълнена с надежди детска усмивка, а сякаш нарисувана от детски ръчички картина на чуждите грешки.
* * *
Тя беше малка и невероятно красива. Можеше да разбере всеки проблем и винаги можеше да те изслуша. Мълчалива беше, но и беше най-добрия и другар. Винаги можеше да играеш с нея. Никога не спеше и даже, когато другите деца спяха, тя те въвличаше в нейния приказен свят. Тогава тя можеше да говори и да прави всички неща, които другите правеха. Но това не бе всичко, защото тя можеше да прави и невероятни неща, които никой друг не можеше. Понякога беше тъжна и сърдита. ...