Жадната Нина беше от жените, които винаги бяха жадни, никога не им достигаше пиенето, секса, мъжете и трепетите. Тя беше изтъкана от жажда. Приличаше на бъчвата на Тошко Африкански: все я пълниш пък тя дъно няма. Жадната Нина не беше чак толкова весела, за колкото се представяше. Всъщност наистина беше като кацата. Празна. Запознах се с нея преди години. Оказа се, че сме баджаначки. Моят любовник е бил нейн любовник. И вместо да се намразим се сдушихме от раз! И аз бях празна тогава. От към емоции. Толкова ме беше разочаровал светът, че не ми беше останало нищо друго освен да се мъча да пълня кацата заедно с жадната Нина.
И понеже и двете си падахме по вещици и чудеса, лесно открихме среднощната, която по това време се луташе из горите тилилейски. Беше бая отвяна вещица. Ходеше пет за шест по поляните. Береше, цветя, тананикаше си под носа и късаше лист след лист.
- Обича ме, не ме обича.
Бързо се сдушихме и с нея. Приятно момиче. Правеше превъзходни коктейли, но все не можеше да се до ...