Днес отново реших да ти пиша, отдавна не съм го правила. И не за да ти се обяснявам в любов, не за да се самосъжалявам, не за да те моля, а просто да ти разкажа какво се случва с мен. Как животът ми се променя. Как порасвам без тебе. Не знам дали помниш времето, прекарано с мен, и не знам дали си спомняш всичко, което ми причини, но аз помня. Беше ми много трудно да приема, че не ме искаш вече в живота си след всички неща, които бяхме споделили и преживели заедно, но някак си и аз не знам как свикнах без тебе. Просто всеки ден ми липсваше по-малко и по-малко. Бавно се отдалечавахме един от друг. Знам, че съм ти безразлична от много време, но се надявам понякой път да се сещаш за малкото си бебенце, на което обещаваше целия свят. Предполагам си се питал как ли съм, какво ли правя или просто ти се е искало да ме чуеш, ей така. Истината е, че се опитвах да те забравя и знаеш ли, може би няма да повярваш, но успях, знаейки че няма да ме потърсиш, губех надежда, а може би по-лошото беше, че ...