Днес отново реших да ти пиша, отдавна не съм го правила. И не за да ти се обяснявам в любов, не за да се самосъжалявам, не за да те моля, а просто да ти разкажа какво се случва с мен. Как животът ми се променя. Как порасвам без тебе. Не знам дали помниш времето, прекарано с мен, и не знам дали си спомняш всичко, което ми причини, но аз помня. Беше ми много трудно да приема, че не ме искаш вече в живота си след всички неща, които бяхме споделили и преживели заедно, но някак си и аз не знам как свикнах без тебе. Просто всеки ден ми липсваше по-малко и по-малко. Бавно се отдалечавахме един от друг. Знам, че съм ти безразлична от много време, но се надявам понякой път да се сещаш за малкото си бебенце, на което обещаваше целия свят. Предполагам си се питал как ли съм, какво ли правя или просто ти се е искало да ме чуеш, ей така. Истината е, че се опитвах да те забравя и знаеш ли, може би няма да повярваш, но успях, знаейки че няма да ме потърсиш, губех надежда, а може би по-лошото беше, че и нямах желание да те потърся, да променя нещо. Може би ми хареса да съм сама. Променях се без да усетя, ставах по-студена, по-безчувствена. Имаше други момчета, които се опитваха да се доближат до мен. Обещаваха ми да са до мен, да ме накарат да забравя, утешаваха ме, без да разбират, че никога не съм била по- спокойна. Не можех да им дам нищо от себе си, просто защото нямаше какво, чувствах се празна. Жалко е, защото ако знаеше в какво съм се превърнала, може би щеше да се разочароваш от мен, не че не си и не че ми вярваш, че някъде отляво имам сърце, но се намира едно. И така, пиша си тези неща, които за теб едва ли значат нещо, а аз дори не знам какво искам да ти кажа. Не искам да ме разбираш погрешно, аз те обичам, но просто вече не е с любовта на влюбените. Не се нуждая от теб, просто от време на време ми се иска да те чувам, да знам, че си добре. Обичам те като приятел, от който научих много неща. Искам да дам шанс на себе си да съм с друг и ми се иска да намеря някой, в който да се влюбя отново.