"Жената е по-сладка от живота и по-горчива от смъртта"
/ДРЕВНА МЪДРОСТ, ПАК ОТ ОНЯ МИ ТИ СОЛОМОН, ОТ КОЙ ДРУГ../
Един ден пак реших да се женя. По точно да обмислям. Ей така, както си стоях и реших. Така преди време се каних да скоча след голямо мислене от една скала в Тюленово, защото повечето ми другари, освен един, мой истински приятел, бяха вече скочили и плуваха долу в студената вода, пък аз седях още горе и се взирах в бездната. Оня, дето не бе скочил, седеше долу на равното, под един чадър, пиеше бира и все ми крещеше оттам да сляза и, че ми се чудел какво диря два часа на тоя страшен ръб, пред тази зинала бездна. Не, че бе високо. Към седем- осем метра. Но все пак, все пак. И тъкмо се бях тогава наканил, бях отместил единият си крак, и отгоре зърнах една подводна скала. Лъщеше на слънцето долу. Струваше ми се , че ако скоча и ще се надъня баш на нея. Колкото повече я гледах, толкоз повече ми се струваше че ще умра. Ще скоча, викам си надясно, там не виждам скали. Но после се се ...