Аз го пожелах, мислех, че за мен по-добре би било... Отидох си... И защо?!...
Ти беше смисълът в мен, причината да дишам всеки ден. Да се чувствам щастлива... или просто... истинска, жива... Опитвах се да изпия дъха ти с всяка целувка, да попия аромата ти с всяка милувка. Когато ме докосваше, разпалваше пожар в кръвта ми и блокираше мисълта ми. Обичахме заедно да пеем, обичахме да се смеем... И невъзможно все по-силни ставаха чувствата ми с всеки изминал ден и без теб светът ми от светлина бе лишен. Изплашена от тази сила... си тръгнах... Оставих те и за последно да те видя... дори не се обърнах. Вървях напред, път не виждах, срещу себе си стоях, но вървях... Със заучената фалшива усмивка на лицето и с прикрита болка в сърцето... така и не спрях. Знаех, че ти не ме обичаш, а обожавах те аз... с такава изпепеляваща страст. Отидох си. Чувствах празнота, всяка вечер пиех с приятелката Самота. На инат живеех и за теб непрестанно копнеех. Ударих дъното със сеч... Казваха " Ще ти мине! " Ням ...