28 авг. 2009 г., 00:17

И защо...

1.6K 0 2
1 мин за четене

Аз го пожелах, мислех, че за мен по-добре би било... Отидох си... И защо?!...

Ти беше смисълът в мен, причината да дишам всеки ден. Да се чувствам щастлива... или просто... истинска, жива... Опитвах се да изпия дъха ти с всяка целувка, да попия аромата ти с всяка милувка. Когато ме докосваше, разпалваше пожар в кръвта ми и блокираше мисълта ми. Обичахме заедно да пеем, обичахме да се смеем... И невъзможно все по-силни ставаха чувствата ми с всеки изминал ден и без теб светът ми от светлина бе лишен. Изплашена от тази сила... си тръгнах... Оставих те и за последно да те видя... дори не се обърнах. Вървях напред, път не виждах, срещу себе си стоях, но вървях... Със заучената фалшива усмивка на лицето и с прикрита болка в сърцето... така и не спрях. Знаех, че ти не ме обичаш, а обожавах те аз... с такава изпепеляваща страст. Отидох си. Чувствах празнота, всяка вечер пиех с приятелката Самота. На инат живеех и за теб непрестанно копнеех. Ударих дъното със сеч... Казваха " Ще ти мине! " Няма да ми мине... Наивно повярвах, че без теб ще мога да съществувам... Когато беше до мен, бях жива, във вените ми бушуваше кръвта, а сега в тях тече чиста киселина... Прогаря същността ми, разяжда ме всеки ден, живот вече няма в мен. По навик дишам, по навик спя, опитвам се да продължа... И ден след ден не спирам, път след път избирам. Поемам напред и вървя, докато не се уморя. Тогава посядам за малко на някой спомен, от есенния дъжд в очите отронен и чета. Чета, за да се почувствам измамно щастлива, преживявайки радостта на герои от книга. И живеейки с измислицата, чувствам свобода, мога да летя и да не изпитвам разрушителната празнота...

Аз го пожелах, мислех, че за мен по-добре би било... И защо?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бела Зафирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веси, много ти благодаря!
  • Поздрави за твоето първо произведение тук!!!
    Силно е и показва ,че имаш талант...
    Пожелай да си щастлива и ще бъдеш самата ти "герой" в книгата на съдбата си, която е написана,но много зависи от теб как ще я продължиш...

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...