Иди Идиев Идиотев

   Олимпиада по български език и литература. Зададена тема – есе върху „Зимни вечери“ на Смирненски. Два химикала, една острилка, един нещастен остатък от молив, една гума със суров житейски опит – продупкана и изтезавана... и едно идиотче на име Иди.  То седи, размишлява и умело запълва празните дупки в ума си с още по-големи и по-празни дупки. То чете и препрочита, и чете, и препрочита поетическия цикъл; и в главицата си преоткрива нищо и никаквост, никаквонищост и нищо.

   О! Иди тъй силно чувстваше страданието, пропито в творбата, че от потрес не би могъл да напише и една думичка след заглавието, простиращо се като широка планинска поляна на цели седем реда:

О б щ и н с к и   к р ъ г   н а   о л и м п и а д а т а   по
б ъ л г а р с к и   е з и к   и   л и т е р а т у р а
И д и   И д и е в   И д и о т е в    VIII a  клас

Б р а т я   м о и,  б е д н и   м о и   б р а т я  –
п л е н н и ц и   н а   о р и с   в е ч н а,  з л а...

(Е с е   в ъ р х у   п о е т и ч е с к и я   ц и к ъ л

„З и м н и   в е ч е р и“   н а   Х р и с т о   С м и р н е н с к и)

   О, да. В главицата му идеи проблясваха като фойерверки, сетне угасваха в тъмата на необятното му отегчение, плиткоумие и скука. Уви, тая великолепна игра на светлини и сенки, тая изумителна новогодишна гледка, с всичкото си идиотско величие изчезна някъде в мъглата на психологическата нощ. Тогава Иди, като истински садист, хвана единия от химикалите си и започна безмилостно да дупчи нещастния остатък от молив. Правеше дупчиците бавно, много бавно – и от това моливът ставаше още по-нещастен. И още по-грозен.

   Нашето идиотче потъна в скучни мисли. Защо отиде на олимпиадата? Да, учителката попита кой ще ходи. Да, той нищо не каза. Е, да, ама тя го погледна с очакващ поглед и... Иди просто реши да се пробва. Пък и беше добър по граматика, с теста щеше да се справи. (Което не му пречеше да си е идиот.) Ама да, ама то нямаше тест.

   Междувременно така страдащият молив, в продупканото си отчаяние жално се пропука, разцепи се надвe и графитеното му сърчице изхвръкна. Жестоко. Иди пък вече съвсем не го свърташе на едно място. Затова се извини на Христо Смирненски, каза му „довиждане“... предаде „широката си планинска поляна“ на Патрулите и си тръгна.

   П.П. Когато се прибра вкъщи, с всичката си себичност, Иди се осмели да напише един идиотски разказ за себе си. А именно: тоя разказ, дето таман прочетохте.