Mar 12, 2014, 12:36 AM  

Игри на съдбата - ХХІІ 

  Prose » Novels
597 0 0
5 min reading
ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута в стаята, затвори и пусна резето.
Диана беше обзета от паника и трескаво заоглежда за друг изход. Освен вратата имаше още два прозореца, но те бяха обкован с решетки от външната страна. Изход нямаше. Тя събра цялата си смелост и погледна Християн право в очите.
- Какво искаш? – гласът и прозвуча глухо, но решително.
Той стоеше облегнат на вратата и я гледаш с присмех.
- Какво искам ли? – тръгна към нея със заплашително изражение – Искам това, което с любимия ти пазител се опитвате да ми отнемете.
Тя се напрегна до крайност и отстъпи крачка назад. Гърбът и опря в стената. Паниката се засилваше, но някак си необяснимо продължаваше да се владее.
- Не знам за какво говориш! Какъв пазител и какво ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Random works
: ??:??