ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново и отново. Беше преминал границата. Вече нямаше връщане и за това трябваше всичко да е точно до последната подробност. Беше проучил маршрута за бягство, два пъти провери Диана, което беше излишно, но той имаше нужда от сигурност. На втория път тя го помоли за вода и да я остави да поспи. Сега от килера не се чуваше нищо и той продължи спокойно да подрежда бъдещето си. Оставаше му само да звънне няколко телефона и всичко щеше да си дойде на мястото. Той допря ухо до вратата и напълно успокоен от липсата на всякакъв шум излезе да търси обхват.
Хлопването на външната врата беше сигналът, който Диана чакаше от часове. Тя стана раздвижи схванатите си крака и ръце и се зае да осъществи единствената ...