Шумът го извади от налегналата дрямка и го накара да погледне матовата повърхност на пулта. Тревожно замигалите предупредителни надписи веднага разгониха първоначалната увереност, че няма опасност. Имаше...!!! Опасност!! Шумът скоро се придружи със лека вибрация, а уредите показваха повреда във френелите с опасност от недостиг на енергия. Огледа се набързо - планета АА136 беше в най-близък обсег, но дали имплозията на брауновия газ щеше да покрие загубите... подаде входящата информация към Хексиума и отговора на компютъра го удовлетвори – поне имаше енергия за кацане, после щеше да помисли. Подаде сигнала за тревога и започна планетирането... Остана о ще  1 час на кораба, за да направи необходимите изследвания на АА136. В Хексиума нямаше много информация - Планета от тип Y, с 2 луни и постоянен полумрак поради вулканичния прах, покриващ като пелена атмосферата ù. Изследванията показаха възможност за дишане и лека замърсеност на въздуха със сажди. При всички случаи щеше да има живи организми, затова се запаси с леко оръжие и храна. Излезе смело и миризмата на лютив дим насълзи очите му. Щяха да минат ден-два докато изпратят спасителния екип и той реши да попълни данните за планетата в компютъра - мразеше леността, а  и от 2 месеца беше принуден да прекарва времето си в най-добрия случай с холограми на Лейзи МакМирън. Миризмата на дим скоро се притъпи и очите му огледаха набързо обстановката. Сиво-зелена трева покриваше повърхността, като гледката  се разнообразяваше единствено от ниски храсти в същия цвят. Нямаше вятър, но тревата и храстите се движеха, увиваха и жужаха... Той седна и тревата започна да го разузнава с леки допири - беше толкова мила, че му стана съвестно, когато откъсна стръкчето и го постави в изследователската кесийка. Лек шум го накара да се обърне и тогава го видя – огромен, мускулест и гъвкав. Опита се да се прикрие, но тревата се отдръпна пред него и го остави беззащитен пред звяра, който бързо се приближаваше и вече показваше острите си зъби. Посегна към оръжието, въпреки че мразеше да го използва, когато забеляза, че очите на животното бяха като залепнали, не, не, всъщност не беше прав, ТЕ ЛИПСВАХА. Веднага се успокои и се отдръпна вляво, където тревата кротко му отвори пътека и голямата котка  мина покрай него, без да го усети. Миризмата на мършевина, която винаги витаеше около хищниците, го накара да запуши ноздрите си. Започна да размишлява – явно еволюцията беше отхвърлила зрението като необходимост, но как тогава съществуват? Kак ловуват без очи? Приседна, като тревата послушно полегна, преди да я смачка. Ръката му се задвижи над стръковете, които се люлееха с такт. Посегна да отскубне нов образец и стръкчето изжужа и се сви – сякаш се опита да избяга, преди да е понечил.  Изведнъж му просветна - ТЕЛЕПАТИЯ - ами да... движенията на тревата  и липсата на зрение... да, защо им е нужно то, когато страхът на жертвите е водещ. Огледа се и забеляза звяра на метри, излегнал се лениво, лижеше лапата си и ЗЪБИТЕ му просветваха в полумрака. Бяха остри и бели. ОООО, НЕЕЕ, СПРИ ДА МИСЛИШ, котката вече се зъбеше в неговата посока и тревата се разделяше на път  в съответствие с мислите ù за атака. СПРИ ДА МИСЛИШ, СПРИ СТРАХА, но не - не можеше... Отново посегна към оръжието си, но изведнъж се досети за друго решение - ами че той си е ТРЕВА. Веднага се постара да заприлича на трева - сива, гъвкава, дори протегна ръцете си и започна да се люлее като тревата, да жужи като нея  и да МИСЛИ КАТО ТРЕВА - как по жилките му се изкачва храната, изсмукана от почвата. В носа му миризмата на мършевина се блъсна, но хищникът се завъртя в кръг,  учуден от мигновеното изчезване на жертвата, като скоро загуби интерес и заби в лява посока да търси храна за вечно празния си стомах. ИГРАТА НА ТРЕВА му хареса и той си се прави на трева, жужа и жужа като нея, докато не усети рязко скубане на косата си, която не беше подстригвал през двата месеца. Заболя го и прекъсвайки ИГРАТА НА ТРЕВА, се изправи и веднага забеляза средно голямо слоноподобно, което го дърпаше за косата. Тревопасното отново беше сляпо и търсеше с хобота си вкусната трева, която до скоро го предизвикваше с приятно жужене. Зад него отляво котката се беше върнала по следите на традиционните си жертви - тревопасните слоноподобни. Наложи си без страх да обмисли новата ситуация - ИГРАТА НА ТРЕВА нямаше да му помогне, а как добре я беше усвоил...  Трябваше да намери друго решение. Зави се на кълбо и засъска, като раздвоения му език облизваше отровните зъби... ИГРАТА НА ЗМИЯ беше по-трудна. Пълзеше и пълзеше, виеше се, а люспестото му тяло усещаше всяка неравност на повърхността. Тревопасното и хищникът веднага отскочиха пред опасността на бъдат нахапани и змията се отдалечи на безопасно разстояние, докато не започна да усеща странен сладникав вкус в устата си. Вкус на... секс. Женската змия се доближи и раздвоеното ù езиче бързо обходи цялото му тяло и с одобрително увиване се приготви да бъде обладана... Люспите ù яростно просветнаха, когато захвърли  с едно движение на 2 метра отровното влечуго, което се беше увило около краката му. Тигроподобното и тревопасното не бяха много далеч и той не можа да се въздържи да СЕ ПОСТРАХУВА малко, като с това привлече хищника. Бързо смени отново с позната ИГРА НА ТРЕВА, но с това само предизвика слончето. Решението не можеше да бъде повтарящо се действие, а ПРОМЯНА. От какво се страхуват всички тези животни? Ами да! Отговорът му  дойде като мълния! И ИГРАТА НА ОГЪНЯ, която той започна, разгони тварите и накара тревата ядно да зажужи. Горещината, която причиняваше, светлината, която разпръскваше и усещането за завладяване на по-голямо пространство, го караше да пука от удоволствие. Заля го блаженството на властта... ИГРАТА НА ОГЪН е божествена и силна. Докато не усети пяната, която го заля. ООО, НЕ, НЕ, тя направо го убиваше... Двама от Спасителният екип движеха маркуча на пожарогасителя и го обливаха от главата до петите. Въпросите, които му задаваха, и възклицанията го накараха да се засмее в превъзходство си

-                     АМА ТИ ГОРЕШЕ! КАК ОЦЕЛЯ В ТОЗИ ОГНЕН АД?

На всички ни се налага да играем игрите, да се страхуваме, да привличаме зверовете с мислите си иии да горим.