ІІ черти
1 min reading
От банята:
- Слънцеее! Ела да видиш! Имам две черти!
- Чакай малко, ма! Дай, дай, давай… Гооооооллллл!
- Слънце, бе! Две са!
- Точно с`я ли намери, по време на мача? Една си имаш и толкоз!
- Не бе, и втора се появи!
- Ти добре ли си, ма? Откъде накъде се появи? На мен защо не ми порасте още един?
- Не бе, мило… Черта, бе!
- Черта де! Къде ти се появи, на челото ли?
- Ти внимавай на твойто чело нещо да не изникне! И то чифт! Ела да видиш, бе, мръдни се малко от то`о телевизор!
- Чакай малко де...! Точно на най-интересното и ти… Пък и за глупости к`во да се разкарвам… (Ама-ха, черти й се привиждат... то… ако ставаше тъй… по желание… аз вече пет да ги имам, по трийсе санта всеки…)
- Стига си мърморил де, ела! Добре, не е черта! Лента е! Две ленти са!
- С`я пък ленти! Ти да не си зебра, ма?
- Катър! Магаре! Ей т`ва си ти! Мъж на зебрата! Не, мъж на овцата!
- Ай да не обиждаш, че ей с`я като стана, на панда ще станеш в очите!
- К`ва панда, бе! Кенгуру ще стана!
- Аз кат` ти разправям, че си проста… черти, кенгурута… Дай, дай, дай… Ееееее… УУУУУ! Леваци! Ма`ни са и ти с тая клечка оттука, ма! Ше ми избодеш очите!
- Гледай!
- К`во да гледам? Клечка. Да не си се одраскала с нея, миличко? Затова ли викаш, че имаш черта?
- Не. Погледни!
- Какво? Ще си рисуваш ленти ли с нея? Ми много тъничка. Ама давай, щом искаш... Само ме остави мача да гледам.
- Не. Гледай на нея.
- Гледам де, ама какво да гледам? Две розови линийки.
- Е, нали ти казвам!
- Да, ама много мънички!
- Ти какво искаш – от самолет ли да се виждат?
- Е, и?… Какво от това?
- Е, как какво? Ми бременна съм!
- Ти не можа ли отначало така да кажеш, ами трябваше мача да ми разваляш? Айде, остави ме да го догледам, пък после ще говорим от кого…
- Слънцеее! Ела да видиш! Имам две черти!
- Чакай малко, ма! Дай, дай, давай… Гооооооллллл!
- Слънце, бе! Две са!
- Точно с`я ли намери, по време на мача? Една си имаш и толкоз!
- Не бе, и втора се появи!
- Ти добре ли си, ма? Откъде накъде се появи? На мен защо не ми порасте още един?
- Не бе, мило… Черта, бе!
- Черта де! Къде ти се появи, на челото ли?
- Ти внимавай на твойто чело нещо да не изникне! И то чифт! Ела да видиш, бе, мръдни се малко от то`о телевизор!
- Чакай малко де...! Точно на най-интересното и ти… Пък и за глупости к`во да се разкарвам… (Ама-ха, черти й се привиждат... то… ако ставаше тъй… по желание… аз вече пет да ги имам, по трийсе санта всеки…)
- Стига си мърморил де, ела! Добре, не е черта! Лента е! Две ленти са!
- С`я пък ленти! Ти да не си зебра, ма?
- Катър! Магаре! Ей т`ва си ти! Мъж на зебрата! Не, мъж на овцата!
- Ай да не обиждаш, че ей с`я като стана, на панда ще станеш в очите!
- К`ва панда, бе! Кенгуру ще стана!
- Аз кат` ти разправям, че си проста… черти, кенгурута… Дай, дай, дай… Ееееее… УУУУУ! Леваци! Ма`ни са и ти с тая клечка оттука, ма! Ше ми избодеш очите!
- Гледай!
- К`во да гледам? Клечка. Да не си се одраскала с нея, миличко? Затова ли викаш, че имаш черта?
- Не. Погледни!
- Какво? Ще си рисуваш ленти ли с нея? Ми много тъничка. Ама давай, щом искаш... Само ме остави мача да гледам.
- Не. Гледай на нея.
- Гледам де, ама какво да гледам? Две розови линийки.
- Е, нали ти казвам!
- Да, ама много мънички!
- Ти какво искаш – от самолет ли да се виждат?
- Е, и?… Какво от това?
- Е, как какво? Ми бременна съм!
- Ти не можа ли отначало така да кажеш, ами трябваше мача да ми разваляш? Айде, остави ме да го догледам, пък после ще говорим от кого…
© Мила Нежна All rights reserved.
