ІІ черти
1 мин за четене
От банята:
- Слънцеее! Ела да видиш! Имам две черти!
- Чакай малко, ма! Дай, дай, давай… Гооооооллллл!
- Слънце, бе! Две са!
- Точно с`я ли намери, по време на мача? Една си имаш и толкоз!
- Не бе, и втора се появи!
- Ти добре ли си, ма? Откъде накъде се появи? На мен защо не ми порасте още един?
- Не бе, мило… Черта, бе!
- Черта де! Къде ти се появи, на челото ли?
- Ти внимавай на твойто чело нещо да не изникне! И то чифт! Ела да видиш, бе, мръдни се малко от то`о телевизор!
- Чакай малко де...! Точно на най-интересното и ти… Пък и за глупости к`во да се разкарвам… (Ама-ха, черти й се привиждат... то… ако ставаше тъй… по желание… аз вече пет да ги имам, по трийсе санта всеки…)
- Стига си мърморил де, ела! Добре, не е черта! Лента е! Две ленти са!
- С`я пък ленти! Ти да не си зебра, ма?
- Катър! Магаре! Ей т`ва си ти! Мъж на зебрата! Не, мъж на овцата!
- Ай да не обиждаш, че ей с`я като стана, на панда ще станеш в очите!
- К`ва панда, бе! Кенгуру ще стана!
- Аз кат` ти разправям, че си проста… черти, кенгурута… Дай, дай, дай… Ееееее… УУУУУ! Леваци! Ма`ни са и ти с тая клечка оттука, ма! Ше ми избодеш очите!
- Гледай!
- К`во да гледам? Клечка. Да не си се одраскала с нея, миличко? Затова ли викаш, че имаш черта?
- Не. Погледни!
- Какво? Ще си рисуваш ленти ли с нея? Ми много тъничка. Ама давай, щом искаш... Само ме остави мача да гледам.
- Не. Гледай на нея.
- Гледам де, ама какво да гледам? Две розови линийки.
- Е, нали ти казвам!
- Да, ама много мънички!
- Ти какво искаш – от самолет ли да се виждат?
- Е, и?… Какво от това?
- Е, как какво? Ми бременна съм!
- Ти не можа ли отначало така да кажеш, ами трябваше мача да ми разваляш? Айде, остави ме да го догледам, пък после ще говорим от кого…
- Слънцеее! Ела да видиш! Имам две черти!
- Чакай малко, ма! Дай, дай, давай… Гооооооллллл!
- Слънце, бе! Две са!
- Точно с`я ли намери, по време на мача? Една си имаш и толкоз!
- Не бе, и втора се появи!
- Ти добре ли си, ма? Откъде накъде се появи? На мен защо не ми порасте още един?
- Не бе, мило… Черта, бе!
- Черта де! Къде ти се появи, на челото ли?
- Ти внимавай на твойто чело нещо да не изникне! И то чифт! Ела да видиш, бе, мръдни се малко от то`о телевизор!
- Чакай малко де...! Точно на най-интересното и ти… Пък и за глупости к`во да се разкарвам… (Ама-ха, черти й се привиждат... то… ако ставаше тъй… по желание… аз вече пет да ги имам, по трийсе санта всеки…)
- Стига си мърморил де, ела! Добре, не е черта! Лента е! Две ленти са!
- С`я пък ленти! Ти да не си зебра, ма?
- Катър! Магаре! Ей т`ва си ти! Мъж на зебрата! Не, мъж на овцата!
- Ай да не обиждаш, че ей с`я като стана, на панда ще станеш в очите!
- К`ва панда, бе! Кенгуру ще стана!
- Аз кат` ти разправям, че си проста… черти, кенгурута… Дай, дай, дай… Ееееее… УУУУУ! Леваци! Ма`ни са и ти с тая клечка оттука, ма! Ше ми избодеш очите!
- Гледай!
- К`во да гледам? Клечка. Да не си се одраскала с нея, миличко? Затова ли викаш, че имаш черта?
- Не. Погледни!
- Какво? Ще си рисуваш ленти ли с нея? Ми много тъничка. Ама давай, щом искаш... Само ме остави мача да гледам.
- Не. Гледай на нея.
- Гледам де, ама какво да гледам? Две розови линийки.
- Е, нали ти казвам!
- Да, ама много мънички!
- Ти какво искаш – от самолет ли да се виждат?
- Е, и?… Какво от това?
- Е, как какво? Ми бременна съм!
- Ти не можа ли отначало така да кажеш, ами трябваше мача да ми разваляш? Айде, остави ме да го догледам, пък после ще говорим от кого…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
