Имам всичкото "СЕГА" а толкова малко "УТРЕ".

Беше особена форма на обич, форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.

За красивите "чудовища".Демоните,владеещи емоционалното обсебване,скритата агресия,измамното "добро"......

За лесното бягство и трудната трансформация...

За способността да оразмеряваш смислено времето,

разширявайки мащаба на осъзнатост така,че реалното

случващо се да съвпада по време и размер с желаното

такова........

Еднократно позвъняване, последвано от продължителна пауза.

- Лудост! Какво правя? Обърнах се.Но преди да пристъпя,

вратата се отвори.Извърнах глава. Две очи /очи които познавах/ ме гледаха с явна досада.

- Не,не съм тук за да те назидавам. И не за теб,заради себе си съм дошъл.Трябва да ти кажа нещо важно. Думи,които е хубаво да осмислиш. Чуй ме! Човек няма как да се предпази от взимането на погрешни решения. Въпросът е,да не ги превръща в поредица.Така сме устроени. Погрешният избор води до напрежение.Дискомфорт,който съзнанието се опитва да преодолее търсейки оправдание.Липсата на такова, води до агресия насочена както навън,така и навътре.Автоагресията от своя страна,отключва най-пагубния за човека механизъм - МЕХАНИЗМЪТ НА САМОРАЗРУШЕНИЕТО. "Идеалното" прехвърля цялата вина и отговорност на "Материалното" и чрез инструментите на психиката се стреми да го разруши.

Решението е просто: - Приеми несъвършенствата си.Преми ги като възможност /шанс/,не като провал.Трансформирай стремежа си за оправдание в необходимост от разбиране променяйки гледната си точка /позицията на наблюдение на съзнанието/. И най-важното: - Научи се да прощаваш,както на себе си,така и на другите.....

Очите,същите очи които ме посрещнаха,вече не гледаха с досада. Съзнанието обсебено от чутото, им бе отнело способността да виждат.

- Тръгвам.

- Благодаря ли чух?

- Няма значение.

- До скоро!