Беше особена форма на обич, форма, по-трудна за понасяне от всеки вид омраза.
За красивите "чудовища".Демоните,владеещи емоционалното обсебване,скритата агресия,измамното "добро"......
За лесното бягство и трудната трансформация...
За способността да оразмеряваш смислено времето,
разширявайки мащаба на осъзнатост така,че реалното
случващо се да съвпада по време и размер с желаното
такова........
Еднократно позвъняване, последвано от продължителна пауза.
- Лудост! Какво правя? Обърнах се.Но преди да пристъпя,
вратата се отвори.Извърнах глава. Две очи /очи които познавах/ ме гледаха с явна досада.
- Не,не съм тук за да те назидавам. И не за теб,заради себе си съм дошъл.Трябва да ти кажа нещо важно. Думи,които е хубаво да осмислиш. Чуй ме! Човек няма как да се предпази от взимането на погрешни решения. Въпросът е,да не ги превръща в поредица.Така сме устроени. Погрешният избор води до напрежение.Дискомфорт,който съзнанието се опитва да преодолее търсейки оправдание.Липсата на такова, води ...