Feb 8, 2009, 9:38 AM

Името на вятъра 

  Prose » Fantasy and fiction
1394 0 3
3 min reading
1.
НИК
(ЛЮБОВНИ ПЕСНИ ЗА СТРАХА)
1.
През нощта има един мъртъв момент, когато е прекалено късно, за да заспиш, ала и прекалено рано, за да се събудиш. В такива моменти идват кошмарите. И фигурите – бледи форми без лица, които обикалят около прозорците, блъскат се безспир в студеното стъкло, а когато най-накрая се махнат, по гладката стъклена повърхност остават тънки стичащи се струйки вода. А може би са сълзи?
Вятърът свисти и пъшка навън, надига се до писък и спада до шепот, блъска се в прозорците и стените, а после внезапно утихва само за да връхлети с удвоена сила върху онова, което величаем с думата „лагер“, поради липсата на по-подходящо определение. Лично за мен такова има – гробница. Нашата ледена гробница. Понякога си мисля, че само аз забелязвам очевидното – че сме затворници в ледената пустош. Au pays des aveugles, le borgne est roi* Разбира се, може и да греша. Никой не е безгрешен. И аз не съм. Може би другите просто имат по-добри начини да се справят с положението.
Докато ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Ангелов All rights reserved.

Random works
: ??:??