Иначе съм спокоен човек...

   Аз преди не можех да споря... е не, че не можех, `ми си мълчах. Няма да се обаждам викам  си..оня прословутият лаф, дето като мълчиш изглеждаш по-умна... викам за мене е направен значи... И си мълча ли, мълча, като бито дупе си мълча...
Обаче тоя път... някак си не можах да си замълча. Аз по принцип съм спокоен човек, ама тоя път малко нервна ли бях, изнервена ли бях... не знам..
   Седя аз в едно заведение и слушам как по телевизията казват: Дете на 11 години в 5-ти клас нещо си...
   И едни господин отсича: – Бе на 11 години си в 6-ти клас...!
   Е, викам си, тука няма да си замълча... тцтц, как ве в 5-ти клас си на 11 години... бе?!
   Повишавам тон и почвам... Че като отворих едни уста, оня мига на парцали и се чуди откъде му е дошло... В 5-ти клас му казвам си на 11 години, в 6-ти клас си на 12 години, в 7-ми си на 13 години, в 8-ти си на 14 години, в 9-ти разбира се си на 15 години, на 16 години си в 10-ти клас, на 17 си в 11 клас, на 18 естествено си в 12 клас!
  Ама и твърдоглав да му се не види... държи си на своето, повишава ми тон... представяш ли си???
  Броя до десет едно, две - десет и почвам да му "разяснявам" (повишавам тон за втори път) и стискам зъби, дано тоя път да разбере за какво става въпрос, че вече ще се изнервя... И пак отначало: 1-ви клас си на 7 години, във втори клас си на 8 години, в 3-ти клас си на 9 години, в 4-ти разбира се си на 10 години и в 5-ти клас естествено си на 11 години..
    Следва една кратка, кратка пауза и едно дълго, дълго възклицание... разбираш ли, човекът си мислел, че нашият "спокоен" разговор се отнася за децата, които са в 6-ти клас...
    Еее, викам си пак не намерих и аз кога да се обадя, пак напразно се хабииих, ама нищо може и да е имало смисъл... кой знае?
    Всеки греши - и аз, и той, и всички ние... Но когато човек си признае грешката, някак си се издига в очите на хората, просто защото е честен. Да си искрен със себе си и с другите не вреди - напротив...
    Признавам си, изнервена бях... това ми беше грешката...