-  Ах, да, вие сте журналистът. Хм, очаквах да ми пратят някой по-известен, но какво да се прави. Ама… какво неуважение! Моля ви! Все пак съм звезда, а вие се държите с мен, все едно съм ви равна. Липсват ви каквито и да е било обноски. Коленичете! Веднага!... Какво не разбирате ли – на колене! Да, така… ех, кога ще се научи този прост народ, че със звездите трябва да се отнасят както към богове. Както и да е... започвайте, че нямам време.

-  Разкажете за детството си?

-  Моето детство бе великолепно, защото аз си го направих такова. Докато другите деца от ma rue си играеха на безполезни игрички, аз овладявах древното изкуство на гримирането. Те се въргаляха в калта, а аз се къпех в мляко. Те се обясняваха в любов, чрез мижитурни бележчици… а аз мечтаех за принц Хари. Те се учеха от разни си учебници, а аз от модни списания. Бях безупречна – кожата, косата, очите… бях Клеопатра на XXI век. Аз бях като кралица – седяща отстрани и наблюдаваща своя народ. Не ме разбирайте погрешно – това не означава, че съм била самотна и без приятели. Аз имах много приятели. Много красиви приятели, които виждах всеки ден по телевизора. Те не бяха просто мои amis, но и учители…и цел – да бъда някой ден сред тях… и това стана.

-  Какви мислеха родителите ви за всичко това?

-  О, те не са важни. Те бяха, а и сигурно все още са обикновени... просто обикновени. Искаха да уча и да имам дом и работа. Каква скука!  Помислете само – аз великата и славна актриса да бъда обикновена домакиня, която по цял ден седи в кухнята да готви обикновени ястия. Хахаха! Каква скука…!Каква скука… За какво ви говорех? А, да, за родителите ми. Ами, просто е – аз направих това, което исках – и вижте къде съм сега…! 

-  Как станахте актриса?

-  Както се става… що за въпрос? Вие къде сте завършили журналистика? Сигурна съм, че в някой треторазряден университет. Както и да е. Явих се на кастинг и тъй като съм безумно красива, веднага ме одобриха. Пиесата беше мижитурна, но все пак оттам тръгна всичко. Другото ви е известно.

-  Нищо не казвате за вашето образование?

-  Казах ви, учила съм се от най–добрите. Моето образование обхваща купища списания, жълти вестници и сума ти филми, предавания и т.н… Това, че нямам някаква си хартийка, не означава абсолютно нищо. Вие като имате диплома, да не би да сте отличен журналист?

-  Добре, а кажете за любовта?

-  О, любов – много хубава дума. Любовта е нещото, което се продава най-много. Има ли във филма или пиесата любовна история, то значи всички ще я гледат. Не разбирам хората. Понякога си мисля, че те много искат да срещнат голямата любов, но се боят от нея и затова предпочитат да я наблюдават от безопасно място. Странни са! 

-  А вие срещали ли сте голямата любов?

-  Та, аз съм постоянно влюбена. За мен любовта не се ограничава с един човек. Тя е всичко, колкото и банално да звучи… тя е всичко.

-  Кажете нещо за почитателите?

-  Те са нещото, без което никоя звезда не може. Те са тези, които ни се възхищават, издигат ни в култ и желаят повече от всичко да са като нас. Само че… те никога не стават, но и винаги загубват себе си. Въпреки огромното си желание да бъдат като нас и с нас, никога не прекрачват чертата и завинаги си остават просто почитатели. Нямат смелост. Не желаят силно и заради това продължават цял живот да ни имитират. И аз бях такава… преди. Разликата е, че аз прекрачих чертата и днес… не имитирам никого, защото самата аз съм звезда.

-  За какво мечтаете?

-  Момче, аз цял живот мечтаех… сега е ред да осъществявам мечти. Важното е, да се разбере, че мечтите са като моралните ценности. Ако ги нямаш – то не си човек. Мечтите ми помогнаха много за да се изградя като личност и актриса. Те бяха моя изолатор от самотата, болката и отхвърлянето. Мечтите ми представляват една дълга пиеса, в която аз съм главната героиня. Това е и живота – театър без антракт, без маски… без край.

-  А, сега накъде?

-  Как накъде? Естествено, че нагоре и само нагоре.

-  Има ли по-нагоре от това?

-  Винаги има! Въпросът е дали човек има достатъчно сили да продължи все нагоре…

-  Добре, благодаря ви. Статията ще излезе в четв…

-  Чакайте, но вие… вие тръгвате ли си? Не, моля ви, останете… още малко. Извинявам се, че ви обиждах. Моля ви, останете... само миг още, моля ви. Страх ме е да остана сама. Цял живот съм сама. Моля ви… само миг още… .