Как искам да забравя онзи миг,
когато зърнах те!
Искам да изтрия от съзнанието си твоя лик,
да забравя твоите очи,
и все едно от Бог изваяните ти ръце,
и даже твоите изгарящи коси!
Иска ми се да забравя как ме нарани,
да забравя колко много ме боли.
И честичко си спомням
как потъпка чувствата ми,
как накълца моето сърце,
въпросът ми към теб е само -
стана ли ти по-добре!?
© Костадин Георгиев All rights reserved.
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
