Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прави различни форми само с единия ти въздух!
Исках да живея в мига, в който магът вади от цилиндъра си облачно бял заек, пред погледа на смаяните деца; в мига, в който бели птици политат към лазурни страни, колелета със "пеещи" спици, шумят по паважите на сплетени, запарени градски улици, да живея в мига, в който червени балони се пукат в лицата на пъстрите клоуни и онемелите лелки, накацали по пейки гледат днешните влюбени... Старите птици гълчат младите. Исках в мен да расте смехът на глупака, да расте и да си проправя път навън през гръдния ми кош като звяр...
И най вече исках, исках да напиша книга. Наивно.