Jan 15, 2025, 7:02 PM

Искаш спомени - зная! Във които събличаш тъгата.

  Prose » Others
464 0 0
1 min reading

Искаш спомени - зная!

Във които събличаш тъгата.

Но сценаристът на /Богинята/ "Мая",

поставил е пръст на устата.

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 

... ... ... огледалото мълчеше. Репетираше вече половин час. От онази среща /онова докосване/ бяха изминали 23 часа. 23 часа на трепетна възбуда, неистово желание, копнеж по... По-какво наистина? Нима едно докосване, един поглед имаха силата да преобърнат нечий живот. Тепърва предстоеше да се разбере.

Беше решен, на всяка цена трябваше да се срещнат, трябваше да и каже, трябва. Надяваше се, гласът му да не изтънее, мислите му да намерят подходящо словесно изражение, надяваше се... а дори не знаеше Тя дали е още в града.

Ще я намери, където и да е, ще я намери. Беше чакал достатъчно, години на мъчителен копнеж .Ще се бори. Този път интуицията бе негов приятел.

Последен поглед /в огледалото/ взе шапката си и излезе. Слънцето отново грееше, но сега мислите не бързаха да се скрият/на топло/ в някой летен спомен. Една единствена мисъл обземаше цялото му мисловно пространство:- Мисълта за нея.

 

П.С;

Понякога мисълта за възможните и пропуснати

споделености, е по-болезнена от несъстоялото се

/желано/ сега - настояще.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...