Oct 1, 2008, 12:35 AM

Истината

  Prose
954 0 3

 Истината е преди всичко! Но не винаги се осмеляваме да я изречем.
     Често губим от това, често сълзи се леят, но най-често боли от неизречените истини!
     Не винаги оценяваме това, което имаме.
     Не винаги се борим за това, което искаме.
     Но винаги, когато загубим ценното, което сме имали, оценяваме факта, че то е било до нас в даден момент и си отива, без да сме осъзнали, че ще ни липсва и държим на него.
     Не винаги казваме това, което проумяваме.
     Не винаги се осмеляваме да извършим това, което чувстваме.
     Но винаги боли от неизречените думи, от истините в нашите сърца.
     Действията и последствията от тези думи будят страх и тревога у самите нас.
     По-добре е да удариш с истина, отколкото да погалиш с лъжа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво да кажа,освен,че е поредното смислено и чувствено нещо,което публикуваш.Браво само така !!!!! 6 от мен ...
  • Истината боли, но това не означава, че лъжата лекува!
  • "най-често боли
    от неизречените истини!"

    Поздравления!

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...